Дислексията е най-често срещаното състояние, затрудняващо процеса на учене при децата. Обикновено засяга способностите за четене, създаване на текст и обработка на езика, пише онлайн изданието Mayo Clinic.
Проучвания показват, че между 15 и 20% от децата проявяват признаци на дислексия, а приблизително едно на всеки пет вече има поставена диагноза. Симптомите най-често се забелязват между 1. и 3. клас, периода, в който децата започват активно да усвояват четене и писане.
Тъй като симптомите се проявяват в толкова ключов етап от развитието на детето, ранното разпознаване е от съществено значение. Навременната диагностика и подкрепа позволяват да се приложат ефективни стратегии за обучение, които намаляват риска от изоставане в училище, проблеми със самочувствието и дългосрочни затруднения в усвояването на учебния материал.
Какво е дислексия?
Дислексията е състояние, което затруднява усвояването на основни умения в сферата на образованието, като четене и писане. Често причината е затруднено разпознаване на звуците в речта и трудности при свързването им с писмените букви и думи. Това се случва поради нарушения в начина, по който мозъкът обработва и възприема писмения език.
Дислексията не се дължи на проблеми с интелигентността, слуха или зрението. Повечето деца с тази диагноза могат да се справят в училище с помощта на емоционална подкрепа, частни уроци или специализирана образователна програма.
Понякога състоянието остава недиагностицирано в продължение на години и се разпознава едва в зряла възраст, но никога не е късно да се потърси помощ, подчертават специалистите.
Симптоми
Симптомите на дислексия могат да бъдат трудни за разпознаване, преди детето да постъпи в училище, но някои ранни признаци могат да подскажат за наличието на проблем.
Симптомите могат да се променят с възрастта, затова е важно да се следи за тях още от ранна детска възраст, обясняват експертите.
3–5 години
- Забавено проговаряне в сравнение с връстниците.
- Трудности при произнасянето на многосрични думи.
- Проблеми с римуването и разделянето на думите на звукове.
- Чести грешки при разпознаване на звукове и срички.
- Бавен напредък в усвояването на нови думи.
- Трудности при научаването на азбуката, числата, дните от седмицата и цветовете.
- Невъзможност да напише или разпознае собственото си име.
- Проблеми със следването на инструкции с повече от една стъпка.
- Забавено развитие на фината моторика (рисуване, оцветяване, държане на молив).
5–7 години (ранни класове)
- Бавен напредък при свързване на букви и звуци (азбучен принцип).
- Чести грешки при четене на прости думи, разместване или объркване на букви.
- Постоянни грешки при писане:
- Размествания на букви ( "щоза" вместо "защо").
- Объркване на букви („б“ и „д“, „м“ и „ш“).
- Добавяне на излишни букви: вместо "син" пишат "сиин"
- Бавно, неуверено четене без изразителност.
- По-добро разбиране при слушане, отколкото при четене.
- Трудности с писане, планиране и организиране на мислите.
- Неправилен захват на молива и труден за четене почерк.
- Затруднения при научаване на часовника и броенето.
7–12 години
- Продължаващи проблеми с четенето: Бавно, с много грешки.
- Объркване на букви и думи дори при познат текст.
- Трудности при научаване на представки, наставки и корени на думи.
- Слаба грамотност, правопис, чести пропуски или добавки на букви.
- Избягване на четене и писане в училище.
- Проблеми с математически задачи, които изискват четене на условие.
- Трудности с таблицата за умножение и запомняне на факти.
- Забавена реакция на въпроси и ниска концентрация.
- Лоша организация на времето, пропускане на домашни, забравяне на дати.
- Понижено самочувствие и тревожност.
След 12-годишна възраст трудностите при децата с дислексия вече не се ограничават до отделни етапи от развитието, а се превръщат в постоянен фактор, който може да повлияе на ученето и самочувствието през целия живот. Четенето остава бавно и насечено, често с множество грешки, а създаването на писмени текстове обикновено е предизвикателство.
Поради ограниченото количество прочетена литература и по-слабата способност за помнене на факти, дати и имена, тези ученици често имат по-бедна обща култура.
Специалистите предупреждават, че ако не се осигурява навременна подкрепа, това може да доведе до ниско самочувствие, тревожност и избягване на задачи, свързани с четене и писане. Всички тези фактори могат да повлияят негативно на менталното здраве на тийнейджърите и да ограничат техния академичен и личностен потенциал.
Разграничение от други проблеми (липса на концентрация, хиперактивност)
Симптомите на дислексия и ADHD понякога се припокриват. Например и при двете състояния може да се наблюдават трудности с концентрацията, кратък период на внимание, проблеми с паметта и организацията, както и ниско самочувствие. Тези фактори често водят до погрешно приписване на проблемите с ученето, като резултат само от липса на концентрация или хиперактивност.
Освен това данни от научни изследвания сочат, че между 25% и 40% от хората с дислексия имат и ADHD. Това допълнително затруднява точната диагностика особено, тъй като двете състояния могат да се влияят взаимно, обясняват експертите от Medical News Today.
Основната разлика е, че ADHD засяга вниманието, импулсивността и нивото на активност, докато дислексията е свързана с трудности в обработката на езика и четенето. Специалистите подчертават, че правилната диагноза е ключова, защото двете състояния изискват различен подход при подкрепата на детето.
Деца с ADHD могат да бъдат по-креативни от връстниците си, докато деца с дислексия често развиват силни визуално-пространствени умения и способности за абстрактно мислене.
Кога да потърсим помощ
Навременното разпознаване на дислексията дава шанс на детето да усвои нови стратегии за четене и да се справя по-уверено в училище. С всяка учебна година натоварването расте, затова колкото по-бързо се предприемат действия, толкова по-добри ще са резултатите, обясняват експертите.
С правилна диагноза и индивидуален подход, децата с дислексия могат да развият потенциала си и да се справят отлично в училище. Най-важна е ранната намеса, която намалява риска от академични и емоционални затруднения
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
