Часовете, прекарани зад бюрото или пред екрана, може да имат по-сериозна цена за здравето, отколкото предполагаме.
Ново мащабно проучване установява, че заседналият начин на живот е свързан с осезаемо по-висок риск от смърт от рак. Същото изследване обаче носи и обнадеждаваща новина, дори кратки почивки от седене и малко повече движение в ежедневието могат значително да променят тази картина.
Какво установява проучването
Според проучване, публикувано в авторитетното научно списание PLOS Medicine, хората, които прекарват най-дълго време непрекъснато в седнало положение, са изложени на по-висок риск от смъртност от рак, по-висока обща онкологична заболеваемост, както и по-голяма вероятност от тумори, свързани със затлъстяване и с диабет тип 2.
Под заседнало поведение учените разбират дейности с ниска енергоразход, седене, полулегнало или легнало положение, с продължителност поне 30 минути. Изследователите изчисляват, че всеки допълнителен час продължително седене повишава риска от смърт от рак с около 10%. От ключово значение е не само общото време, прекарано в седене, но и дали то се натрупва в дълги непрекъснати периоди, или се прекъсва от активност.
Колко движение е нужно
Добрата новина е, че дори лекото раздвижване има осезаем ефект. Изследването сочи, че:
- Замяната на един час седене с леки физически упражнения, гладене, миене на чинии или разходка, намалява риска от смърт от рак с 12%.
- Съкращаването на времето за седене с 30 минути чрез умерено натоварване, като миене на подове или бърза разходка, понижава риска с 8%.
- Само пет минути интензивна активност, бягане или практикуване на някакъв вид спорт, намаляват риска с цели 22%.
„Настоящите здравни насоки се фокусират основно върху умерените и интензивните упражнения, но нашите резултати показват, че лекото движение не бива да се пренебрегва“, подчертават авторите.
Предишни експериментални изследвания вече доказват, че прекъсването на дългото седене с кратки пристъпи активност подобрява метаболитния отговор на организма.
Заседналият начин на живот
Заседналият начин на живот заема около 55% от будното време както при децата, така и при възрастните. Световната здравна организация (СЗО) предупреждава, че светът изостава от целите за ограничаване на физическата неактивност.
През 2018 г. на Световната здравна асамблея държавите се договориха за глобална цел от 15% намаление на физическата неактивност до 2030 г. спрямо нивата от 2010 г. Вместо това СЗО прогнозира, че при запазване на тенденцията неактивността може да нарасне до 35% до 2030 г.
Физическата неактивност е по-разпространена сред жените (34%) в сравнение с мъжете (29%), а хората над 60 години са по-малко активни от по-младите, което подчертава колко важно е раздвижването и в по-зряла възраст.
Посланието на учените е простичко, но силно: борбата със заседналия живот не изисква непременно изтощителни тренировки. Редовните разходки за здраве, домакинската работа и малките паузи за раздвижване в офиса могат да се превърнат в реален инструмент за превенция на онкологичните заболявания. Ключът е дългите часове седене да се прекъсват колкото се може по-често.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Проучване за връзката между заседналото поведение и онкологичния риск, публикувано в PLOS Medicine
- „Кратките почивки от седене могат да намалят риска от смърт от рак, установи проучване“ — Euronews Health
