Обикновен кръвен тест може да разкрие кой е изложен на повторен висок риск от рак на кожата, след като вече е претърпял операция за отстраняване на тумор.
Тестът може да открие фрагменти от туморна ДНК с обикновено вземане на кръв, за да разкрие продължителното присъствие на меланом в стадий III. Това е метастатична форма на най-смъртоносната форма на рак на кожата, която не може да се види с компютърна томография.
Въпреки че тестът не е перфектен, той може да помогне да се следят пациенти, които се нуждаят от последващо лечение, тъй като има вероятност ракът да се появи отново.
„Предвиждаме тестът да се използва за наблюдение на пациентите с течение на времето (може би всеки месец или на няколко месеца през първите 1-3 години след операцията) за ранна индикация, че меланомът се повтаря“, казва главният автор на изследването д-р Дейвид Полски, дерматологичен онколог в Медицинския факултет Гросман на Нюйоркския университет за Livescience.
Ако тестът покаже признаци на туморна ДНК, лекарят може да избере да използва по-модерни техники, за да търси малки, лесни за пропускане обикновено тумори, или може да премине към по-агресивен режим на лечение, при който се използва комбинация от противоракови лекарства, а не само едно.
Меланомът (специфичен тип рак на кожата) е рак на меланоцитите, вид пигментирани кожни клетки. Той представлява само 1% от раковите заболявания на кожата, но причинява повечето смъртни случаи, тъй като може бързо да се разпространи в други органи или да метастазира. Ранното откриване е един от най-добрите начини за увеличаване на вероятността за оцеляване.
През 2020 г. са регистрирани 325 000 новозаболели с меланом в света по данни на Globocan, като живота си губят 57 000 души годишно. В България по данни на Националния раков регистър (НРР) ежегодно се разболяват около 500 души, но реалният им брой е по-висок (надхвърля 600).
В начален първи стадий се установяват не повече от 32% от кожните тумори, а във втори стадий - едва 43%. При поставяне на първоначалната диагноза всеки пети новорегистриран пациент с меланом вече е в стадий III.
Полски и колегите му се фокусират върху меланома в стадий III, т.е. който се е разпространил в близките лимфни възли, където се произвеждат и съхраняват имунните клетки.
Лекарите извършват операция, за да отстранят възможно най-голяма част от рака, преди да започнат терапия с лекарства, за да убият всички останали туморни клетки.
След това пациентите се подлагат на компютърна томография, за да се търсят признаци на рецидив, но при някои пациенти има отлагания на меланом, които са твърде малки, за да бъдат открити чрез този метод.
За да уловят тези отлагания по-рано, Полски и неговият екип се насочват към циркулиращата туморна ДНК. Това са ДНК фрагменти, освободени от туморните клетки по време на нормалния им жизнен цикъл. Фрагментите циркулират в плазмата - течната част на кръвта - и могат да бъдат открити чрез уникални за рака мутации.
Като част от по-голямо клинично изпитване на комбинация от лекарства срещу рак, изследователският екип проучва кръвни проби от 597 пациенти, които наскоро са претърпели операция. На участниците са взети контролни кръвни проби три месеца, шест месеца, девет месеца и 12 месеца след започване на лечение или получаване на плацебо.
Непосредствено след операцията 13% от пациентите са имали откриваема циркулиращата туморна ДНК в кръвната си плазма. Всеки един от тези пациенти е имал рецидив на рак, установяват изследователите.
Освен това е по-вероятно пациентите да видят връщане на меланома си, когато тяхната циркулиращата туморна ДНК се повиши по време на последващите тестове или ако тя остане постоянно висока в хода на тестовете.
Наличието на циркулиращата туморна ДНК прогнозира връщането на рака в 100% от случаите - никой с положителен тест не е избегнал рецидив на меланома. Но липсата не означава, че пациентите са без риск. Имало е случаи на рецидив.
„Тестовете са много точни, когато са положителни, но не толкова точни, когато са отрицателни", признава Полски.
Резултатите от проучването са публикувани в списание The Lancet Oncology. Следващата стъпка според авторите е тестът да бъде достъпен на лаборатория за клинична молекулярна патология, където може да се използва за вземане на решения относно лечението.
След това едно клинично изпитване може да покаже дали използването на кръвния тест води до по-добри резултати, отколкото неизползването му – мярка, наречена „клинична полезност“.
„Доказването на клиничната полезност на теста би било голям напредък в лечението на пациенти с меланом, чието заболяване се е разпространило извън кожата", сигурни са специалистите.
Ракът и кръвните тестове
Проучването не е прецедент в опитите да се търси лесна форма за диагностициране на рак. Учените са разработили кръвни тестове за няколко вида рак, включително тези на гърдата, панкреаса и стомаха.
Някои кръвни тестове дори откриват множество видове рак. Ако тези течни биопсии могат да бъдат широко разпространени, те биха могли да помогнат за откриването на рак по-рано, по-лесно или с по-малко инвазивни мерки, което може да доведе до по-ранно откриване и по-малко смъртни случаи от това заболяване.
Но много от тези тестове все още са в начален етап. Те често откриват по-малка част от случаите на рак, отколкото златните стандартни инструменти за скрининг, като колоноскопията, което означава, че вероятно ще допълнят, вместо да заменят традиционните методи за скрининг.
Други може да имат неприемливи нива на „фалшиви положителни резултати“, което означава, че първоначално на човек е съобщено, че има рак, но диагностичните последващи действия показват, че не е така.
Това води до ненужно безпокойство или допълнителни инвазивни тестове. Те включват традиционни биопсии, сред които отстраняване на тъканни проби чрез игли или операция. А за някои заболявания не е ясно дали ранната диагностика чрез кръвен тест ще доведе до по-добри резултати.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
