В България множествената склероза е социално значимо заболяване: според последни данни, разпространението на заболяването е около 121,2 на 100 000 души население, а всяка година се диагностицират нови случаи, което поставя страната в зоната с висока честота на МС сред европейските държави. При това жените боледуват приблизително два пъти по-често от мъжете.

На този фон учени от Университета в Торонто съобщават за значимо научно откритие, което може да подобри начина, по който заболяването се диагностицира и лекува.

Проучването, публикувано в престижното научно списание Nature Immunology, идентифицира потенциален биомаркер, свързан с възпаление на мозъка, който позволява да се разграничат пациентите с по-висок риск от развитие на прогресивна форма на множествена склероза.

Какво е множествената склероза и защо е толкова предизвикателна?

Множествената склероза (МС) е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система атакува защитната обвивка на нервните влакна в централната нервна система. Това води до нарушена комуникация между мозъка и тялото, причинявайки симптоми като умора, мускулна слабост, проблеми с координацията и когнитивни затруднения.

Приблизително 10% от пациентите първоначално се диагностицират с прогресивна МС, която се характеризира с постепенно влошаване на симптомите. Останалите пациенти обикновено започват с ремитираща-релапсираща форма, но значителна част от тях с времето развиват прогресивна МС.

Имаме имуномодулиращи лекарства, които могат да контролират ремитиращата и релапсиращата фаза на заболяването,” обяснява д-р Валерия Рамаля, учен в Институт за изследване на мозъка Krembil към Университетската здравна мрежа и асистент-професор по имунология. „Но за прогресивната МС ситуацията е напълно различна. Нямаме ефективни терапии.

Снимка: Canva

Защо новия биомаркер е ключов за лечението на множествената склероза?

Ключовото откритие на изследователския екип, ръководен от проф. Джен Гомерман и д-р Рамаля, е идентифицирането на биомаркер за множествена склероза, който сигнализира за наличие на така наречено „компартментализирано възпаление” в централната нервна система.

„Смятаме, че сме открили потенциален биомаркер, който показва, че пациентът изпитва така наречено 'компартментализирано възпаление на мозъка' в централната нервна система. Явление, което е силно свързано с прогресията на МС,” споделя професор Гомерман. „До този момент беше наистина трудно да се определи кой пациент прогресира и кой не.”

Как е направено откритието?

За да разберат механизмите, движещи прогресивната МС, изследователите разработват нов експериментален модел с лабораторни мишки, който имитира увреждането на сивото вещество в мозъка, наблюдавано при хора с прогресивна МС.

Ключова характеристика на това увреждане е компартментализираното възпаление тънката мембрана, подобна на целофан, която обгръща мозъка и гръбначния мозък.

При мишките изследователите наблюдават:

  • Около 800-кратно увеличение на имунен сигнал, наречен CXCL13;
  • Значително по-ниски нива на друг имунен протеин, наречен BAFF.

Снимка: Canva

Съотношението CXCL13 към BAFF: Новият диагностичен инструмент

Когато екипът третира мишките с BTK инхибитори (лекарства, които понастоящем се тестват в клинични изпитвания за прогресивна МС) те установяват, че тези медикаменти възстановяват нивата на CXCL13 и BAFF до тези при здрави мишки.

Това наблюдение води до хипотезата, че съотношението CXCL13 към BAFF може да служи като заместващ показател за лептоменингеално възпаление.

Потвърждение при хора

За да валидират откритията си, изследователите измерват съотношението CXCL13 към BAFF в:

  • Постмортемни мозъчни тъкани от хора с МС.
  • Цереброспиналната течност на живи пациенти с МС.

В двата случая високото съотношение CXCL13 към BAFF е свързано с по-голямо компартментализирано възпаление в мозъка.

Значението за диагностика на множествена склероза и лечение

До момента BTK инхибиторите са показали смесени резултати в клиничните изпитвания с пациенти с МС - при някои пациенти работят добре, при други не.

Д-р Рамаля обяснява защо: „Без лесен начин за откриване на лептоменингеалното възпаление, в изпитванията са включени и пациенти, които изобщо не са имали този тип възпаление. Естествено, за тях лекарството не може да помогне, защото целенасочено лекува точно това възпаление.”

Когато пациенти без лептоменингеално възпаление се смесят с тези, които го имат, положителните резултати при правилната група пациенти остават скрити в общата статистика.

„Ако можем да използваме това съотношение като индикатор, за да определим кои пациенти трябва да бъдат лекувани с медикамент, насочен към лептоменингеалното възпаление, това може да революционизира начина, по който провеждаме клинични изпитвания и как лекуваме пациентите,” казва д-р Рамаля.

Снимка: Canva

Персонализирана медицина за множествена склероза

Изследователският екип продължава да работи с фармацевтичните компании зад изпитванията на BTK инхибиторите, за да проверят дали участниците, които са реагирали най-добре на лекарствата, също са имали високи съотношения CXCL13 към BAFF.

Д-р Рамаля също планира да изследва нивата на CXCL13 и BAFF при хора с ранна МС, за да види дали биомаркерът може да предскаже кой вероятно ще развие прогресивна МС по-късно.

Какво означава това за пациентите?

Това откритие носи надежда за милиони пациенти с множествена склероза по света, особено тези с прогресивна форма, които понастоящем имат малко терапевтични опции.

Потенциалните ползи включват:

  • По-точна диагностика на прогресивната форма на МС.
  • Персонализирано лечение базирано на индивидуален биомаркер профил.
  • По-ефективни клинични изпитвания с правилно подбрани участници.
  • Ранно предсказване на риска от прогресия на заболяването.

Бъдещи изследвания и перспективи

Изследването, подкрепено от Канадските институти за здравни изследвания, MS Canada, Националното дружество за множествена склероза и Министерството на отбраната на САЩ, отваря нови пътища в разбирането и лечението на множествената склероза.

Следващите стъпки включват:

  • Проучване на биомаркера при пациенти в ранен стадий на заболяването.
  • Валидиране на резултатите в по-големи клинични проучвания.
  • Разработване на стандартизирани тестове за клинична употреба.

Откритието на биомаркера CXCL13 към BAFF представлява значителен напредък в диагностиката на множествена склероза и предвещава възможност за персонализирана медицина за това заболяване. Макар че все още е необходима допълнителна работа преди този тест да стане широко достъпен, резултатите от изследването дават основание за оптимизъм.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

—--------------------------------------------------------

Източници

 

  1. University of Toronto - „Проучване разкрива възможен биомаркер, свързан с прогресирането на болестта на МС“
  2. Nature Immunology - Оригинално научно изследване (2026)
  3. MS Canada - Статистика за множествена склероза в Канада
  4. University Health Network - Krembil Brain Institute
  5. Канадски институти за здравни изследвания
  6. Национално множество Дружество за склероза