Персонализираната медицина получава нов тласък с „Геномът на Европа“, проект на 49 партньори от 27 държави, стартирал през есента на 2024 г. Целта е обща база от поне 100 000 човешки генома за по-бърза диагноза и по-точно лечение.

Идеята е лекарите един ден да знаят предварително кой пациент ще реагира на дадено лекарство и кой ще има странични ефекти. Част от тези възможности вече се използват, особено в онкологията. 

За широко приложение обаче науката се нуждае от много повече знания за човешкия геном. Повече за баланса между наследственост и навици четете в материала ни Генетика или начин на живот, кое определя здравето?.

Какво представлява проектът „Геномът на Европа“?

„Геномът на Европа“ (Genome of Europe) е един от най-големите европейски проекти в областта на популационната геномика. Той създава обща референтна база данни, която отразява генетичното разнообразие на европейските народи.

Снимка: Freepik

По данни на Euronews бюджетът на „Геномът на Европа“ е 45 млн. евро, от които 20 млн. евро идват от Европейската комисия чрез програмата „Цифрова Европа“. Проектът е планиран за три години и половина.

Още по темата:

Защо Европа се нуждае от собствена генетична карта?

Европа се нуждае от собствена генетична карта, защото малките разлики в ДНК не са разпределени еднакво между народите. База, събрана предимно от определени групи, не отразява точно генетиката на останалите.

ДНК на всички хора е до голяма степен еднаква. Малките генетични вариации обаче помагат да разберем наследствеността и предразположението към някои болести. В определени случаи те обясняват и защо хората реагират различно на едно и също лекарство.

Как работи референтният геном?

Референтният геном служи на учените като мерна линия. С него те сравняват откритите при пациента генетични варианти. Така преценяват колко чест или рядък е даден вариант сред населението, към което принадлежи човекът.

Снимка: OpenAI

„Популации като тази на Кипър имат свои специфични характеристики“, обяснява пред Euronews доц. Катерина Страти от Кипърския университет. Според нея тази информация не може просто да се пренесе от изследвания на други народи.

Какво означава това за България?

В България медицинските университети в София и Пловдив развиват проекта „Геномът на България“. През април 2025 г. проектът влиза във втората си фаза и набира 2000 нови доброволци. Целта е да подпомогне изследванията на редки, генетични и инфекциозни заболявания.

Ръководителят на проекта проф. Радка Кънева изразява надежда той да се включи в общоевропейския „Геномът на Европа“. Медицински университет- София участва и в европейската инфраструктура GDI.

Темата е особено важна, защото около 400 хил. българи живеят с редки болести без адекватна медицинска помощ.

Снимка: Canva

Персонализираната медицина вече помага в някои области, особено при лечението на рака. Лекарствата, създадени според ДНК на всеки пациент, обаче остават дългосрочна цел. Проекти като „Геномът на Европа“ полагат основата за по-бърза диагноза, по-добра превенция и по-точно лечение.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Дали персонализираната медицина е бъдещето? Подкрепян от ЕС проект картографира 100 000 генома. Euronews, 17.11.2026
  2. „Геномът на Европа“. страница на проекта, Център за върхови постижения biobank.cy, Кипърски университет

  3. Стартира втората фаза на проекта „Геномът на България“. набират се 2000 доброволци. Медицински университет.  София, 23.04.2025

  4. Учени разчитат колективния генетичен профил на България. Българско национално радио

  5. Пилотната фаза на проекта „Геномът на България“. списание „Аз-буки“

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google