Познавате ли пушач, който никога не спортува, но доживява до дълбока старост в цветущо здраве? Или сте чували за строг вегетарианец и маратонец, който получава инфаркт на средна възраст? Подобни истории карат мнозина да се запитат, щом здравето е предопределено от генетика, има ли изобщо смисъл от здравословен хранителен режим и тренировки?
Според д-р Лора Цимерман, медицински директор на Превантивния център към Rush University, тези случаи остават запомнящи се именно защото са редки изключения, това, което учените наричат „аутлайъри“. За по-голямата част от хората начинът на живот има решаващо значение за така наречените болести на стареенето, като сърдечни заболявания, диабет тип 2, рак и Алцхаймер.
Епигенетика и здраве, къде се срещат гените и навиците
Гените могат да повишат риска от дадено заболяване, но рядко действат самостоятелно. Обикновено наследяваме определена генетична предразположеност, която обаче се „задейства“ единствено при определени условия на средата или начина ни на живот.
Тези така наречени епигенетични промени определят как ДНК-то ни функционира на практика, включвайки или изключвайки конкретни гени. При рака например подобна промяна може да „включи“ ген, позволяващ на абнормни клетки да се делят безконтролно, или да „изключи“ ген, който би спрял растежа им.
Всеки ген обаче няма само един „превключвател“. „Може да има стотици или хиляди", обяснява д-р Джон Кели, президент на American College of Lifestyle Medicine. Според него лошото хранене, тютюнопушенето и липсата на движение реално „тласкат експресията на гените в отрицателна посока“, до степен, в която хронични заболявания като диабета и сърдечните болести биха могли по-точно да се наричат „болести на токсичен начин на живот, натрупван с годините“.
Исхемична болест на сърцето и храната, която ни разболява
Сърдечните заболявания са водещата причина за смърт в световен мащаб, но проучвания сочат, че до 80% от случаите на исхемична болест на сърцето биха могли да бъдат предотвратени. „Има един израз сред колегите ми, че коронарната болест на сърцето е хранително предавана болест. И е прав, за огромната част от хората тя се причинява от храната и може да бъде обърната с храна", казва д-р Кели.
Съществуват над 300 генетични варианта, свързани с повишен риск от високо кръвно налягане. Дори при тях обаче растителна диета и редовна физическа активност могат да намалят риска от сърдечно заболяване с до една трета. Това не значи задължително веганство, целта, по думите на д-р Цимерман, е заместване на част от преработените храни с пълноценни като плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, постни протеини. При съмнения за контрол на високо кръвно е добре да се консултирате с личния си лекар, преди да променяте режима си.
Физическа активност и спиране на тютюнопушенето
- Препоръчителни са около 150 минути умерена физическа активност седмично, разходка, градинарство или танци са напълно достатъчни.
- Спирането на тютюнопушенето остава един от най-мощните фактори за понижаване на сърдечносъдовия риск, независимо от генетичната предразположеност.
Превенция на диабет тип 2
Диабет тип 2 често „тежи“ в семейната история, варианти като KLF14 и ENPP1 повишават риска с до 30%. Но алкохолът, тютюнопушенето и заседналият начин на живот също "обръщат ключа". По оценки до 9 от 10 случая биха могли да бъдат предотвратени чрез здравословни навици. Известната програма Diabetes Prevention Program установява, че съчетанието диета и движение намалява риска с около 65%, в сравнение с 35% при прием единствено на лекарството метформин.
Намаляване на риска от рак
Жени с мутация в гените BRCA1 или BRCA2 имат между 45% и 72% риск от рак на гърдата през живота си, значително над средното. Проучване на Cancer Research UK обаче сочи, че около 4 от всеки 10 случая на рак могат да се предотвратят чрез отказ от тютюнопушене, поддържане на здравословно тегло и балансирано хранене.
Предотвратяване на Алцхаймер и диетата за мозъка
Определени варианти на гена APOE, по-конкретно APOE4, повишават риска от Алцхаймер два до три пъти при едно копие и до 12 пъти при две копия. Мета-анализ, публикуван в Lancet Neurology, обаче показва, че около една трета от случаите се дължат на контролируеми фактори като диета и редовно движение. Специалистите сочат MIND диетата (съчетание от средиземноморски и DASH принципи, богата на зеленчуци, боровинки, риба и зехтин) като особено благоприятна за мозъка.
Какво можем и какво не можем да контролираме
Учените все още изучават сложното взаимодействие между влиянието на околната среда и генома ни. Д-р Цимерман подчертава, че въздействието на тези фактори варира значително между отделните заболявания и хората и че понякога, въпреки всички правилни решения, болестта пак настъпва.
Затова разумният подход е да се фокусираме върху факторите в наш контрол: здравословно хранене, редовна физическа активност, редовни профилактични изследвания при личен лекар или диетолог и стриктно спазване на предписаната терапия. Гените може да поставят сцената, но дълголетие и навици остават до голяма степен в наши ръце.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- WebMD (2024). "Genes or Lifestyle: Which Matters More for Health?" основен източник на статията, включващ коментари от д-р Лора Цимерман (Rush University Prevention Center) и д-р Джон Кели (American College of Lifestyle Medicine).
