Една кръвна проба, която открива над 50 вида рак. Така звучи обещанието на новото поколение изследвания, наречени тестове за ранно откриване на множество ракови заболявания. Но може ли кръвен тест за рак наистина да замени класическия скрининг? Водещи онколози от Станфордския университет отговарят с категорично „засега не“ и обясняват къде тези тестове вече помагат на пациентите.

По данни на Stanford Medicine продадените комплекти на най-известния подобен тест вече надхвърлят 420 000, всеки на цена от 949 долара. В същото време нито един от тях няма одобрение от американската Агенция по храните и лекарствата.

Всички кръвни тестове за рак ли са еднакви?

Стандартната пълна кръвна картина, която назначава личният лекар, не може да открие или изключи повечето видове рак. „Тя може да покаже, че нещо не е наред с кръвната система, но не открива пряко повечето видове рак“, обяснява проф. Максимилиан Дийн, радиационен онколог в Станфорд.

Снимка: iStock

Специализираните изследвания търсят молекули, които раковите клетки отделят в кръвта. Те се делят на няколко основни групи:

  • Туморни маркери (белтъци), използват се от 60-те години на миналия век. Примери са PSA при рак на простатата, CA-125 при рак на яйчника и алфа-фетопротеин при рак на черния дроб. Нивата им могат да се повишат и по други причини, затова не са достатъчни за поставяне на диагноза.
  • Циркулираща туморна ДНК, фрагменти от ДНК на раковите клетки, които се носят в кръвта. „При човек без рак не очакваме да открием ДНК с мутации, характерни за тумор“, посочва проф. Дийн. Затова тези тестове са много по-специфични.
  • Циркулиращи туморни клетки, цели ракови клетки в кръвообращението. Засега методът се използва главно в научни изследвания, защото при повечето пациенти тези клетки са твърде малко.

Защо тестът за над 50 вида рак не се препоръчва на здрави хора?

Тестовете за множество ракови заболявания анализират т.нар. метилиране на ДНК. Това са химични промени, които включват и изключват гените и изглеждат различно при всеки вид рак. Методът открива добре напредналите тумори, но трудно улавя ранните.

Според обобщение, публикувано през юни в Journal of Clinical Oncology, рандомизирано проучване с близо 143 000 души в Англия не намалява значимо общия брой диагнози в трети и четвърти стадий. Именно това е основната цел на изпитването.

„Наличните технологии не са достатъчно чувствителни, за да уловят малкото ДНК, която отделят повечето ранни тумори“, казва проф. Дийн. Рискът е двоен:

Снимка: iStock

  • Фалшиво успокоение, отрицателният резултат може да накара човек да повярва, че е здрав, без това да е вярно.
  • Фалшива тревога,положителен резултат при човек без рак. „Това е изключително стряскащо да го кажеш на някого“, коментира проф. Дъглас Оуенс, бивш председател на Работната група за превантивни услуги на САЩ. По думите му вредите идват, когато тестът отключи каскада от допълнителни изследвания.

„Нямаме доказателства, че тези тестове удължават живота или намаляват смъртността от рак“, обобщава проф. Дийн.

Кога кръвният тест за рак наистина помага?

При хора, които вече имат поставена диагноза. Тук течната биопсия е доказан инструмент.

Генетичен профил на тумора без операция

При напреднал рак лекарите могат да разчетат мутациите на тумора по ДНК фрагментите в кръвта, вместо чрез биопсия. „Можем неинвазивно да определим кое лечение е най-подходящо“, казва проф. Дийн. Подходът се използва рутинно, например при рак на белия дроб.

Тест за остатъчна болест след лечение

Т.нар. тестове за минимална остатъчна болест търсят следи от ДНК на конкретния тумор след приключено лечение. „Те откриват микроскопична болест, която скенерът пропуска“, обяснява ученият. Не са безпогрешни, затова проф. Дийн препоръчва изследването да се повтаря във времето. Пациентите могат да попитат своя онколог дали подобен тест е подходящ за тях.

Могат ли кръвните тестове да заменят профилактичните прегледи?

„Не бива да ги правим вместо изпитаните скринингови методи. За тях имаме най-сериозните доказателства“, категоричен е проф. Дийн.

Снимка: Canva

Здравните препоръки, цитирани от експертите, включват:

  • мамография на всеки две години за повечето жени между 40 и 74 години;
  • редовен скрининг за колоректален рак между 45 и 75 години, като колоноскопията е най-точният метод;
  • нискодозова компютърна томография за рак на белия дроб при хора с история на тютюнопушене;
  • цитонамазка за рак на маточната шийка от 21-годишна възраст.

У нас графикът на профилактичните прегледи може да се различава. Затова най-сигурният източник на информация за конкретния човек остава личният лекар, особено при фамилна обремененост.

„Трябва да се докаже, че пациентите наистина се справят по-добре, а не просто че тестът е открил нещо“, подчертава проф. Оуенс.

Какво предстои в ранната диагностика на рак?

Учените изследват протеомиката, едновременното измерване на стотици белтъци в кръвта. Екипът на проф. Дийн разработва и функционални течни биопсии, които анализират РНК и показват не само дали има рак, но и как се държи той.

„Надявам се след няколко години това да стане рутинна клинична практика“, казва ученият.

Кръвният тест за рак е силен инструмент за хора, които вече се лекуват. За здрави хора обаче той все още не замества мамографията, колоноскопията и цитонамазката. Преди да платите за подобно изследване, обсъдете го с личния си лекар.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Кръвни тестове за рак, пет неща, които трябва да знаете (Stanford Medicine, 2026)
  2. NHS-Galleri: първични резултати от рандомизирано контролирано проучване на тест за ранно откриване на множество ракови заболявания (ASCO / Journal of Clinical Oncology, 2026)
  3. Център за здравна политика към Станфордския университет
  4. Проф. Максимилиан Дийн,профил, Stanford Medicine
  5. Проф. Дъглас Оуенс, профил, Stanford Medicine