Все повече хора си правят калциев тест на сърцето, за да разберат колко застрашени са артериите им. Изследването е бързо, безболезнено и често се предлага без направление. Ново голямо проучване обаче показва, че ползата от него не е еднаква за всички.

Резултатите, публикувани в списание JAMA, сочат, че калциевият скор уточнява оценката на риска от инфаркт най-вече при хората с граничен и умерен сърдечно-съдов риск. При ниския и при високия риск той почти не променя прогнозата. Ето какво е добре да знаете, преди да се запишете.

Какво показва калциевият тест на сърцето?

Калциевият тест е компютърна томография (КТ) на сърцето без контрастно вещество. Той търси калцирана плака в коронарните артерии – съдовете, които хранят сърдечния мускул. Изследването трае няколко минути и не изисква гладуване.

Снимка: Unsplash

Резултатът се нарича коронарен калциев скор или Агатстън скор – по името на американския кардиолог д-р Артър Агатстън, който разработва метода. Най-често той се тълкува така:

  • 0 – не се открива калцирана плака;
  • от 1 до 99 – лека степен на отлагания;
  • от 100 до 399 – умерена степен;
  • 400 и повече – изразени отлагания и по-висок риск.

Калцият в стените на съдовете е белег на атеросклероза. Лекарите изчисляват скора според обема и плътността на отлаганията. Колкото по-висок е той, толкова по-голям е рискът от инфаркт.

„Има голяма разлика между това да видиш число от изследване на холестерола и да видиш калцирана плака в артериите си“, коментира пред Health.com д-р Майкъл Уилкинсън, кардиолог в UC San Diego Health. Според него образът често мотивира хората повече от лабораторните стойности.

Какво установява новото проучване?

Изследователи от Медицинския факултет „Файнбърг“ към Northwestern University анализират данните на 6098 души между 45 и 79 години. Участниците са част от дългогодишното американско проучване MESA и в началото нямат сърдечно-съдово заболяване.

Снимка: Google Imagen

Учените първо правят оценка на риска от инфаркт и други сърдечно-съдови събития за 10 години с калкулатора PREVENT на Американската сърдечна асоциация (AHA). Той отчита възраст, кръвно налягане, холестерол и други фактори. След това добавят калциевия скор и проверяват дали прогнозата става по-точна.

При цялата група подобрението е скромно – показателят за точност на модела се покачва само от 0,73 на 0,75. Когато обаче екипът се фокусира върху хората със среден риск, картината се променя. „Получихме много по-съществена прекласификация“, обяснява кардиологът д-р Нилай Шах, един от водещите автори.

Защо разликата е най-голяма при умерения риск?

При високия риск решението обикновено е ясно – лечение със статини за понижаване на холестерола. При много ниския риск резултатът рядко променя нещо. Истинската несигурност е в средата, където скорът може да премести човек в по-висока или по-ниска рискова група.

За кого калциевият тест има най-голям смисъл?

Според авторите и насоките на AHA изследването е най-полезно за хора, при които:

Снимка: Canva

  • изчисленият 10-годишен риск е между 3% и 10% (граничен – от 3 до 5%, умерен – от 5 до 10%);
  • лекарят и пациентът се колебаят дали да започне лечение със статини;
  • няма вече установено сърдечно-съдово заболяване.

„В такива случаи калциевият скор е полезен, защото помага да се наклони везната“, казва д-р Шах. Д-р Уилкинсън е по-гъвкав – според него и хора малко извън този диапазон могат да спечелят от по-лична оценка на риска.

Какви са рисковете и ограниченията?

Калциевият тест не е нито напълно безобиден, нито безгрешен. Специалистите посочват няколко важни ограничения:

  • Облъчване, като всяко КТ изследване, то носи малка доза радиация и не бива да се повтаря без причина.
  • Невидима мека плака, методът не открива некалцираните отлагания, затова при по-млади хора скорът може да е нула въпреки наличието на плака.
  • Данни от една група, MESA проследява участниците още от 2000 г. Оттогава здравето на населението се променя, затова е нужно потвърждение и в други групи.

Снимка: Canva

Д-р Юджийн Ян от Университета на Вашингтон, който не участва в проучването, добавя още нещо. Всеки необичаен резултат трябва да се обсъди с лекар, дори изследването да е направено без направление.

Какво означава това за пациентите в България?

Темата е особено важна у нас. България е на първо място в ЕС по преждевременна сърдечно-съдова смъртност, която е около четири пъти над средната за Европа. Точната оценка на риска има реална стойност.

В Европа лекарите използват калкулатора SCORE2 на Европейското дружество по кардиология (ESC), а не американския PREVENT. Насоките на ESC от 2021 г. също допускат калциев скор при хора, чийто риск е близо до прага за започване на лечение. Логиката е същата като в новото проучване.

Снимка: Google Imagen

Методът не е нов и за българската кардиология. Още през 2014 г. дисертационен труд в Медицинския университет - Варна изследва как калциевият скор прекласифицира риска при хора без симптоми.

Калциевият тест не е скрининг за всеки, а инструмент за конкретни ситуации. Най-голяма полза носи при граничен и умерен риск, когато решението за лечение не е ясно. Преди да си запишете изследване, попитайте личния лекар или кардиолога си дали резултатът ще промени нещо за вас.

Източници

  1. Предсказваща стойност на калциевия скор, добавен към уравненията PREVENT-ASCVD. JAMA, 2026
  2. Кой има най-голяма полза от калциев скор на сърцето. Health.com
  3. Изследване за коронарен калций (CAC). Американска сърдечна асоциация
  4. Калкулатор за сърдечно-съдов риск PREVENT. Американска сърдечна асоциация
  5. ACC и AHA обновяват насоките за лечение на липидите. AHA Newsroom
  6. Насоки на ESC за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, 2021. European Heart Journal
  7. Роля на коронарния артериален калциев скор при рисковата стратификация на безсимптомни лица. МУ Варна, 2014
  8. Болна нация: защо българите умират най-млади в Европа. Капитал
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google