Какво планират кардиолозите у нас, за да намалят ранната смъртност от инфаркт и инсулт с 25%

Националният план за сърдечно-съдово здраве, представен на 11 ноември 2026 г. от Дружеството на кардиолозите в България, цели с 25% по-ниска преждевременна смъртност до 2032 г. Това е три години по-рано от срока на европейския план „Защитени сърца“.

Проектът залага на годишен контрол на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар, на превенция от детска възраст и на кардиорехабилитация.

Той се появява в момент, в който Европейският съюз за първи път има общ подход към заболяванията на сърцето.

Част от изследванията, които планът поставя в центъра, са описани в материала 8 кръвни изследвания, които всеки трябва да направи веднъж годишно.

Какво предвижда националният план за сърдечно-съдово здраве?

Националният план за сърдечно-съдово здраве предвижда преход от лечение на усложненията към ранна превенция и редовен скрининг. Проектът е изготвен от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) и е представен пред Националния алианс за сърдечно-съдово здраве.

Снимка: Google Imagen

Според проф. Иван Груев, председател на ДКБ, у нас се регистрират около 25 000 инфаркта годишно и броят им не намалява. Причината е липсата на достатъчна профилактика, а не на лечение.

Основните цели на проекта са:

поне 75% от хората на 25-64 г. и 90% от хората над 65 г. да измерват кръвното си при медицински специалист веднъж годишно;
поне 65% от хората на 25-64 г. и 80% от хората над 65 г. да проверяват ежегодно холестерола (LDL) и кръвната захар;
оценка на сърдечно-съдовия риск по скалите SCORE2 и SCORE2-OP директно в приложението „Е-здраве“;
задължителен скрининг при всяко посещение при личния лекар;
системно здравно образование и ученически спорт за децата;
организирани програми за кардиорехабилитация след инфаркт и други сърдечни заболявания.

Проектът предстои да бъде внесен в Министерството на здравеопазването.

Как българският кардиоплан се вписва в европейския „Защитени сърца“?

Българският кардиоплан е изграден по модела на европейския план „Защитени сърца“ (Safe Hearts Plan), но е с по-кратък срок. Европейската комисия представя плана на 16 декември 2025 г. като първата обща стратегия на ЕС за сърдечно-съдовото здраве.

По данни на Европейската комисия сърдечно-съдовите заболявания отнемат около 1,7 млн. живота в ЕС годишно и струват на икономиката над 282 млрд. евро. Според Комисията до 80% от случаите могат да бъдат предотвратени чрез контрол на кръвното, теглото и холестерола.

Снимка: Canva

Европейският план включва 10 водещи инициативи. Сред тях са програмата за превенция „ЕС се грижи за сърцето ти“, модернизиране на законодателството за тютюна и информация за степента на преработка на храните. Предвидено е и онлайн табло, което сравнява неравенствата в сърдечно-съдовото здраве между държавите.

Нова европейска препоръка за профилактични прегледи

На 28 септември 2026 г. Европейската комисия предлага препоръка на Съвета за профилактични прегледи на сърцето. Тя призовава държавите да проверяват редовно кръвното налягане, холестерола и кръвната захар, с акцент върху хората с по-висок риск.

Документът насърчава и използването на дигитални инструменти и изкуствен интелект, но под човешки контрол. По данни на Комисията по-малко от половината държави в ЕС имат програми за подобни прегледи. Предвижданата у нас оценка на риска в „Е-здраве“ следва точно тази логика.

Снимка: Google Imagen

Още по темата:

6 от 10 души с високо кръвно налягане не знаят, че го имат, сочи проучване

Кардиологичната рехабилитация намалява риска от инфаркт с 28%

Къде е България спрямо останалата част от Европа?

България е с най-високата сърдечно-съдова смъртност в ЕС, а разликите между държавите са огромни. Според Европейската комисия смъртността от болести на сърцето в някои страни членки е до осем пъти по-висока, отколкото в други.

Докладът на ОИСР и Европейската комисия „Състоянието на сърдечно-съдовото здраве в ЕС“ отбелязва още една негативна тенденция. В държави с висока смъртност като България, Румъния, Латвия и Литва тя се увеличава между 2019 и 2021 г.

Според отделен анализ на ОИСР 28% от смъртните случаи преди 75-годишна възраст в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания. Още по-голяма е разликата при рехабилитацията. В развитите страни от ЕС средно 23% от сърдечноболните минават през организирани програми, а у нас делът е около 2%, посочва проф. Груев.

Какво показва опитът на Хърватия?

Хърватия показва, че ясните числови цели и простите послания към пациентите са основата на успешния кардиоплан. Нейният модел е сред европейските примери, на които стъпва и българският проект.

През 2023 г. Хърватската лига срещу хипертонията започва две кампании:

Снимка: Canva

„Мисия 70/26“ - целта е 70% от лекуваните за високо кръвно налягане да постигнат нормални стойности до 2026 г.;
„Знаете ли си числото?“- целта е 50% от лекуваните за висок холестерол да достигнат прицелните нива.

Според публикация в списание Blood Pressure при старта на мисиите 50,1% от лекуваните хипертоници в Хърватия все още нямат добър контрол на кръвното. Програмата залага на здравна грамотност, дигитално обучение за медиците и лесно включване на пациентите чрез онлайн формуляр и QR код.

Какво означава кардиопланът за пациентите?

Кардиопланът поставя профилактиката в ръцете както на лекарите, така и на самите пациенти. Голяма част от мерките изискват политическа подкрепа и финансиране, но някои стъпки са достъпни още сега:

измервайте кръвното си налягане поне веднъж годишно, а след 40 г. и по-често;
правете ежегодно изследване на холестерола и кръвната захар;
следете кога стартира калкулаторът за сърдечно-съдов риск в „Е-здраве“;
ограничете солта до препоръчаните от СЗО под 5 г дневно и избягвайте тютюнопушенето;
след инфаркт или сърдечна операция попитайте кардиолога за възможности за рехабилитация.

Националният план за сърдечно-съдово здраве следва европейския модел, но си поставя по-амбициозен срок. Успехът му зависи от това дали годишните прегледи и кардиорехабилитацията ще станат реално достъпни. Дотогава редовното измерване на кръвното, холестерола и кръвната захар остава най-сигурната защита за сърцето.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google