Лекарство, което милиони хора по света приемат заради диабет тип 2 и затлъстяване, изглежда носи неочаквана полза, този път за белите дробове.
Анализ на британски здравни досиета, представен на конгреса на Европейското респираторно дружество (ERS) в Барселона, установява, че пациентите с астма, започнали лечение със семаглутид, преживяват с близо 40% по-малко астматични пристъпи в сравнение със сходни пациенти, лекувани с друг антидиабетен медикамент.
При ХОББ разликата е около 20% по-малко обостряния. Авторите обаче са категорични, че това все още не е основание някой да приема семаглутид заради дишането си.
Какво точно установява новото проучване?
Изследването е ръководено от проф. Клои Блум, клиничен доцент по респираторна епидемиология в National Heart & Lung Institute към Imperial College London, и е представено на конгреса от д-р Бохи Ли.
Екипът работи с електронни медицински досиета от Обединеното кралство и провежда четири паралелни анализа, всеки от които обхваща между 20 000 и 22 000 души. Участниците са разделени на две групи: едните започват лечение с GLP-1 рецепторен агонист, а другите със сулфонилурейно производно, по-стар клас лекарства за диабет. След това учените проследяват колко остри респираторни епизоди преживява всяка от групите.
Резултатите и в четирите анализа вървят в една посока: хората с астма и ХОББ, които получават GLP-1 терапия, имат по-малко пристъпи и обостряния от съпоставимите пациенти на друго лечение. Най-отчетлив е ефектът при семаглутида:
- близо 40% по-малко астматични пристъпи;
- около 20% по-малко обостряния при ХОББ.
„GLP-1 рецепторните агонисти се използват широко за лечение на диабет тип 2 и затлъстяване. Предишни изследвания подсказват, че те може да имат противовъзпалително действие и да подобряват състоянието на белите дробове“, обяснява проф. Блум. „Изходите при астма и ХОББ обаче никога не са били включвани като показатели в клиничните изпитвания на тези лекарства. Затова решихме да проверим в реални здравни данни дали хората с астма или ХОББ, които започват GLP-1 терапия, получават по-малко остри респираторни пристъпи.“
Защо лекарство за диабет може да влияе на дишането?
Обяснението, което учените обсъждат, има две нива. Първото е метаболитно. Излишните килограми утежняват астмата по няколко начина едновременно, механично ограничават дишането, поддържат слабо изразено хронично възпаление в организма и правят контрола над заболяването значително по-труден. Затова всяко трайно намаляване на теглото обикновено се отразява добре на дихателните пътища.
Второто ниво е противовъзпалително. Рецепторите за GLP-1 присъстват и в белодробната тъкан, а лабораторни и клинични наблюдения подсказват, че тези медикаменти може да потискат възпалителните процеси и извън обмяната на веществата. Засега обаче това остава хипотеза, настоящото проучване регистрира връзка, но не доказва механизъм.
Анализът е наблюдателен, а не рандомизирано клинично изпитване, и е представен като доклад на научен конгрес, без да е преминал през независима рецензия в научно списание.
Трябва ли хората с астма да поискат такова лечение?
„Резултатите от това проучване са обнадеждаващи, но сами по себе си не бива да променят лечебните решения“, подчертава проф. Блум. „Хората с астма или ХОББ не трябва да започват GLP-1 рецепторни агонисти специално заради белодробното си заболяване извън действащите указания за предписване. Макар данните да показват, че част от пациентите на GLP-1 терапия може да имат по-редки респираторни пристъпи, това се нуждае от потвърждение в клинични изпитвания.“
Хората, които и без това отговарят на критериите за такова лечение заради затлъстяване или диабет тип 2 и същевременно имат астма или ХОББ, може да получат допълнителна полза.
Д-р Александър Матиудакис от Университета в Манчестър, председател на групата по фармакология и лечение на дихателните пътища към ERS, който не участва в изследването, поставя данните в по-широк контекст: „Затлъстяването и метаболитните нарушения са чести при заболяванията на дихателните пътища и твърде често остават неразпознати като проблем, който може и трябва да бъде решен.“
Според него това е едно от най-мащабните проучвания в реални условия по темата и едно от първите, които сравняват отделните GLP-1 препарати помежду им. „То показва необходимостта метаболитното здраве да се разглежда като част от грижата за дишането“, посочва д-р Матиудакис и призовава бъдещите изпитвания на метаболитни терапии да отчитат и белодробни показатели, астматични пристъпи, обостряния на ХОББ, белодробна функция, симптоми и качество на живот.
Новите данни свързват семаглутида с чувствително по-редки астматични пристъпи и обостряния на ХОББ, но връзката е наблюдателна и все още чака потвърждение от клинични изпитвания.
Специалистите напомнят да не се подценяват основите в грижата за здравето, а именно контролът на теглото и активното проследяване на дихателното заболяване остават най-надеждната защита срещу пристъпи.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
