Ново мащабно изследване показва, че лекарството може да продължи да „преработва" тялото ни много след последната доза. Точно това показва проучването на екип от Института по геномика към Университета в Тарту, Естония, публикувано в научното списание mSystems. Според авторите, чревният микробиом, може да носи отпечатъка на медикаменти, вземани преди години.

Снимка: Freepik

Ефектите продължават с години след последната доза

Изследователският екип анализира проби от изпражнения и рецептурни данни на повече от 2500 участници от Естонската биобанка, част от т.нар. Естонска микробиомна кохорта. Резултатите показват, че употребата на по-голямата част от изследваните медикаменти е свързана с промени в чревния микробиом, а при значителен брой от тях тези разлики са били засечени години след спирането на лечението.

„Повечето изследвания на микробиома отчитат само настоящите лекарства, но нашите резултати показват, че миналата употреба на медикаменти може да бъде също толкова важен, всъщност изненадващо силен, фактор за обясняване на индивидуалните различия в микробиома", обяснява д-р Оливър Аасметс, водещ автор на изследването.

Снимка: Canva

Кои лекарства оставят най-дълбока следа?

Ефектът не се ограничава само до антибиотиците, които отдавна се знае, че нарушават баланса на чревните бактерии. Учените откриват, че трайни микробни „отпечатъци" оставят и:

  • Антидепресанти;
  • Бета-блокери: използвани при високо кръвно налягане и сърдечни проблеми;
  • Инхибитори на протонната помпа: медикаменти, намаляващи стомашната киселина, предписвани при киселинен рефлукс;
  • Бензодиазепини: лекарства, използвани при тревожност и нарушения на съня.

Успокоителните изненадват учените

Особено любопитен е резултатът при бензодиазепините. Тяхната връзка с промените в чревния микробиом се оказва сравнима по сила с тази на широкоспектърните антибиотици, които заради действието си срещу голям брой различни видове бактерии едновременно, предизвикват съществени промени в чревната екосистема.

Проучването открива и друг интересен нюанс: лекарства от една и съща фармакологична група не влияят непременно по еднакъв начин върху микробиома. Диазепам и алпразолам например, макар да се предписват при сходни състояния, се различават по степента, в която нарушават чревните бактерии – факт, който поставя под въпрос практиката микробиомните изследвания да групират лекарствата само по клас.

Снимка: Google Imagen

Как учените доказаха връзката?

За да проверят дали наблюдаваните разлики наистина се дължат на самите лекарства, изследователите проследяват и по-малка група участници с повторни проби на изпражненията във времето. Така те успяват да наблюдават какво се случва, когато хората започват или спират определени медикаменти.

Промените в микробиома се оказват предвидими – при начало на лечение или при спиране на медикамент настъпват съответните промени в бактериалния състав.

Защо това е важно за бъдещите изследвания?

„Това е цялостна систематична оценка на дълготрайните ефекти на лекарствата върху микробиома, базирана на реални здравни досиета", коментира проф. Елин Орг, ръководител на изследването. „Надяваме се това да насърчи изследователите и лекарите да отчитат медикаментозната история при интерпретирането на данни за микробиома."

Практическото значение на находката е сериозно: учените, изследващи връзката между микробиома и различни заболявания, може да се нуждаят от по-широк поглед, не само върху лекарствата, които пациентът приема в момента, а и върху тези, взимани месеци или дори години по-рано. Отчитането на тази „медикаментозна памет" на червата би могло да помогне за по-точното разграничаване на промени, причинени от болест, от промени, причинени от минало лечение.

Снимка: Google Imagen

Какво можете да направите, ако приемате лекарства редовно?

Резултатите не са повод за тревога, а по-скоро напомняне, че здравето на червата заслужава внимание, особено при продължителна терапия с медикаменти от изброените групи. Няколко практични стъпки могат да помогнат:

  • Не спирайте и не променяйте предписано лечение без консултация с лекар;
  • Включвайте храни, богати на фибри и пробиотици, за подкрепа на чревната флора;
  • При продължителен прием на антибиотици обсъдете с Вашия лекар подходяща стратегия за възстановяване на чревния баланс;
  • Съобщете на лекуващия лекар за всички лекарства, взимани в миналото, при обсъждане на храносмилателни оплаквания.

Изследването обръща внимание върху нещо, което досега е оставало до голяма степен незабелязано, че чревният микробиом носи следи от нашата лична медицинска история далеч по-дълго, отколкото предполагахме. Ако приемате редовно лекарства от посочените групи или планирате дългосрочна терапия, консултирайте се с Вашия лекар как да подкрепите здравето на храносмилателната си система през целия период на лечение.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

—--------------------------------------------------------------

Източници

  1. ScienceDaily: Ефектите на общоприети лекарства върху чревната флора продължават с години
  2. mSystems (American Society for Microbiology): Скрит объркващ фактор в микробиомните изследвания: лекарства, приемани години преди вземане на пробата
  3. The Scientist: Употребата на лекарства е свързана с промени в чревния микробиом години по-късно