Лекарства, доказано забавящи болестта на Паркинсон, все още няма. Съвременната терапия облекчава симптомите, но не спира постепенното влошаване на движенията, а при част от пациентите и на паметта. Затова все повече изследователи насочват вниманието си към фактор, който е достъпен за всеки: движението.
Проучване, публикувано на 7 октомври 2026 г. в Neurology, официалното медицинско списание на Американската академия по неврология (AAN), установява, че хората с Паркинсон, които съобщават за повече физическа активност, имат по-бавен спад в мисленето и паметта, както и по-бавно влошаване на двигателните симптоми.
Какво показва новото проучване?
Изследването е водено от д-р Донг-Ву Рю от Университета в Синсинати, САЩ. В него участват 294 души с лека до умерена форма на болестта на Паркинсон, на средна възраст 66 години. Те са проследени до 7 години в рамките на голяма дългосрочна програма на университета.
Участниците отчитат колко часа седмично се движат в работата, у дома и в свободното си време. Учените разграничават два вида натоварване:
- Умерена активност: бързо ходене, тенис на двойки, леко плуване, домакинска работа като миене на прозорци, прахосмукачка или косене на трева;
- Интензивна активност: джогинг, бързо каране на колело, отборни спортове, тенис на сингъл, копаене и носене на тежки товари.
Според общото време в движение участниците са разделени в три групи:
- Ниска активност: до 4 часа седмично;
- Средна активност: от 4 до 8 часа седмично;
- Висока активност: над 8 часа седмично.
Всяка година те преминават тестове за паметта и мисленето, оценявани по скала от 0 до 30, и преглед на двигателните симптоми по скала от 0 до 132, където по-високият резултат означава по-тежки симптоми.
Каква е разликата между активните и неактивните?
Резултатите показват ясна тенденция при паметта и мисленето. Средният годишен спад в когнитивния тест е:
- 0,478 точки в групата с ниска активност;
- 0,090 точки в групата със средна активност;
- едва 0,007 точки в групата с висока активност.
Подобна е картината и при двигателните симптоми. В групата с ниска активност резултатът се влошава средно с 0,143 точки годишно. При средно активните той дори се подобрява с 0,225 точки, а при най-активните – с 0,783 точки.
Разликата между групата с висока и групата с ниска активност остава и след като учените отчитат възрастта, пола и продължителността на заболяването.
Времето в движение е по-важно от интензивността
Според данните, представени в медицинското издание Healio, продължителността на движението изглежда по-важна от неговата интензивност. Когато учените анализират само натоварването, без общото време, то не показва самостоятелна значима връзка с хода на болестта. С други думи, редовното бързо ходене или работата в градината също имат значение, не само спортът.
„Проучването ни установи, че физическата активност може да има двойна полза, като се свързва с по-бавена загуба както на движенията, така и на мисленето”, обяснява д-р Рю.
Защо движението може да помага на мозъка?
Авторите на проучването предполагат няколко механизма, чрез които упражненията при Паркинсон могат да противодействат на увредата, според HealthDay:
- по-добро кръвоснабдяване на мозъка;
- намаляване на възпалението в нервните клетки.
- подсилване на невропластичността, т.е. способността на мозъка да се преустройва и да създава нови връзки;
- отделяне на вещества, които защитават мозъчните клетки.
Интересно наблюдение е, че при най-малко активните влошаването на движенията върви ръка за ръка със спада в паметта. При по-активните тази връзка не се наблюдава. Според учените това може да означава, че двата процеса имат общ механизъм, който движението успява да смекчи.
Какви са ограниченията на изследването?
Самите автори призовават към внимание при тълкуването на резултатите. Проучването показва връзка, но не доказва, че движението пряко забавя болестта. Освен това:
- физическата активност е отчетена от самите участници, които може да не са я оценили точно;
- в началото на проучването повечето участници имат добро мислене и памет;
- разликите между групите са малки, макар че според д-р Рю може да станат по-значими с времето.
„Възможните ползи от физическата активност за хората с Паркинсон може да зависят от това колко дълго остават активни и дали продължават да се движат във времето”, допълва той.
Д-р Снеха Мантри, медицински директор на Parkinson's Foundation, коментира пред Healio, че резултатите съвпадат с по-ранни изследвания. Според нея досега физическата активност остава най-ефективният известен начин за забавяне както на физическото, така и на когнитивното влошаване при Паркинсон. Тя подчертава обаче, че са нужни рандомизирани клинични изпитвания. Едно такова, SPARX3, проследява над 300 пациенти в 25 центъра в Северна Америка и се очаква да приключи през 2028 г.
Новото проучване не обещава лечение, но добавя още едно доказателство, че редовното движение може да има значение за хода на болестта на Паркинсон, наред със стандартната терапия. Ако вие или ваш близък живеете с това заболяване, обсъдете с лекуващия невролог какъв вид и каква продължителност на физическата активност са подходящи и безопасни във вашия случай.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—----------------------------------------------------------
Източници
- American Academy of Neurology (AAN): По-голямата физическа активност се свързва с по-бавно развитие на Паркинсон
- Newswise: По-голямата физическа активност се свързва с по-бавно развитие на Паркинсон
- Healio: Физическата активност се свързва с по-бавен когнитивен и двигателен упадък при болест на Паркинсон
- HealthDay/MedicineNet: Упражненията могат да забавят развитието на Паркинсон
- University of Cincinnati: Повече физическа активност може да означава по-бавно развитие на Паркинсон
- Ryu D. et al.: Физическа активност и двигателна и когнитивна прогресия при болест на Паркинсон: дългосрочно кохортно проучване, Neurology, 2026
