Дългият ковид е реален, но последиците му на ниво население вероятно отшумяват по-бързо, отколкото показват по-ранните оценки. До този извод стигат учени от Станфордския университет. Те анализират 14,4 млрд. здравноосигурителни записа на над 244 млн. американци.
Резултатите излизат в авторитетното научно списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS). Проучването не отрича постковидния синдром. То показва, че начинът, по който учените проектират изследванията, променя кои симптоми можем надеждно да свържем с вируса.
Какво открива новото проучване за дългия ковид?
Изследователите прилагат два подхода върху едни и същи данни. При новия дизайн те откриват с 98% по-малко последици, които могат да се припишат на COVID-19 между 4-тия и 12-ия месец след инфекцията.
„Това не означава, че дългият ковид е с 98% по-рядък“, подчертава проф. Юре Лесковец, един от водещите автори. По думите му дизайнът на проучването определя кои ефекти надеждно се свързват с вируса.
Защо по-ранните изследвания може да надценяват последиците?
Проблемът се нарича систематично изкривяване (confounding bias). По-ранни проучвания сравняват хора с положителен тест с хора, които никога не са били диагностицирани. В тази втора група влизат и хора, които изобщо не са се изследвали.
Хората, които си правят тест, обаче се различават от останалите. Те по-често:
- имат хронични заболявания;
- боледуват от други инфекции;
- търсят медицинска помощ по-често.
Така здравословни проблеми, които съществуват и без вируса, погрешно се приписват на COVID-19. Първият автор Хамед Нилфорошан проверява стария метод с „невъзможни“ последици, удари от мълния, ухапвания от куче и огнестрелни рани. Методът ги свързва с ковид. „Нещо не се връзваше“, обяснява ученият.
Как работи новият подход?
Екипът включва само хора, които си правят първи PCR тест. След това сравнява дългосрочното здраве на положителните и отрицателните. Учените използват и метод на синтетичния контрол, популярен в икономиката, за да изравнят здравната история на двете групи.
При новия подход „невъзможните“ последици вече не се свързват с вируса. Това дава увереност, че останалите ефекти са реални.
Кои последици от COVID-19 остават потвърдени?
Сред водещите последици, които проучването потвърждава, са:
- миопатия, увреждане на мускулната тъкан;
- пневмония, несвързана с туберкулоза;
- други дихателни проблеми;
- пневмоторакс, навлизане на въздух в плевралното пространство и колабиране на белия дроб.
„Тези данни показват, че дългият ковид може да е по-сходен с други продължителни постинфекциозни синдроми, отколкото мнозина смятат“, коментира епидемиологът проф. Стивън Гудман.
Авторите посочват и важно ограничение. Здравноосигурителните записи не улавят всяко оплакване. Хроничната умора и мозъчната мъгла често остават недиагностицирани и незаписани.
Какво означава това за пациентите с постковиден синдром?
За лекарите и пациентите на практика се променя малко. Дългият ковид може да продължи месеци и да засегне различни органи. При част от хората симптомите траят година и повече.
„Тези резултати трябва да допълват клиничната преценка на лекарите, не да я заместват“, казва проф. Лесковец. Средностатистическата картина не отменя личния опит на конкретния пациент.
Световната здравна организация (СЗО) описва състоянието чрез няколко критерия. Симптомите обикновено се появяват до три месеца след началото на инфекцията, траят поне два месеца и не се обясняват с друга диагноза. Затова при задух, ускорен пулс, болка в гърдите или трайна умора след прекарана инфекция е добре да се консултирате с личния си лекар.
Каква е ситуацията с дългия ковид в Европа и България?
Моделиране за СЗО-Европа показва, че поне 17 млн. души в Европа и Централна Азия са преминали през дълъг ковид в първите две години на пандемията. Жените са засегнати два пъти по-често от мъжете. Около 10–20% от засегнатите все още имат симптоми след 12 месеца.
В България картината остава неясна. По данни на от 2024 г. у нас не се води статистика за засегнатите и липсва национална стратегия.
Новото проучване подсказва колко важни са качествените данни. Без тях е трудно да се отличат истинските последици от вируса от случайните съвпадения.
Дългият ковид е реален, но не всичко, което се случва след инфекция, се дължи на вируса. Новото проучване не отменя страданието на пациентите, а помага на науката да измерва последиците по-точно. Ако симптомите ви продължават седмици след прекарана инфекция, потърсете лекарска оценка вместо да разчитате на средни стойности.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Станфордски университет. Проучване прецизира разбирането ни за дългия ковид
- Nilforoshan H. et al. Ревизирани оценки за видовете и продължителността на симптомите на дълъг ковид по данни на 245 млн. пациенти в САЩ (medRxiv)
- Medical Xpress. Анализ на данни от 244 млн. американци прецизира картината на дългия ковид
- Euronews. СЗО: над 17 млн. души в Европа и Централна Азия са засегнати от дълъг ковид
- България няма статистика и стратегия за дългия ковид
