Докато вниманието към COVID-19 обичайно е насочено единствено към вируса SARS-CoV-2, ново мащабно проучване насочва прожекторите към нещо друго, вируси, които тялото ни носи в „спящо“ състояние с години.
Изследването установява, че реактивацията на вируси при COVID-19 е далеч по-често явление, отколкото се предполага досега, и не засяга единствено хора с отслабен имунитет. Резултатите подсказват, че „събуждането“ на такива вируси може да утежнява протичането на острата инфекция и да е свързано с симптомите на дългия ковид.
Как COVID-19 „събужда“ дремещи вируси в тялото?
Повечето хора носят в организма си няколко вида дремещи вируси, които обичайно остават неактивни благодарение на добре функциониращата имунна система. При тежко заболяване или силен стрес върху организма обаче те могат да се активират отново. Именно тази възможност изследва екип от учени, публикувал резултатите си в списание Nature, като анализира данни от кохортата IMPACC (Immunophenotyping Assessment in a COVID-19 Cohort), над 1150 хоспитализирани възрастни с потвърден SARS-CoV-2 в 20 болници в САЩ.
Участниците не са ваксинирани към момента на включване в проучването, а изследователският екип проследява кръвни и назални проби до една година след постъпването им в болница. Учените се фокусират върху две вирусни семейства с особено висока честота в кохортата: Herpesviridae (към което спадат вирусът на Epstein-Barr (EBV), херпес симплекс вирус тип 1 (HSV1) и цитомегаловирусът) и по-слабо познатото семейство Anelloviridae.
„Изследвахме над 1150 хоспитализирани пациенти с COVID-19 в 20 болници в САЩ в продължение на година, използвайки секвениращи техники, за да засечем директно момента, в който тези вируси се „събуждат“ или реактивират“, обясняват пред Medical News Today авторите на проучването д-р Естер Меламед и д-р Коул Магуайър от университета в Тексас.
„Близо половината от пациентите са имали поне един хроничен вирус, реактивиран по време на боледуването им. Това се оказа далеч по-често явление, отколкото се е смятало досега, и не се ограничава само до хора с отслабена имунна система.“
Кои вируси се активират и защо е опасно?
Данните показват, че около 48% от участниците с тежък COVID-19 изпитват реактивация на поне един вирус, като при около две трети от тях е открит само по един вирус през острата фаза на боледуването. Времето на активиране варира, например HSV1 и цитомегаловирусът се проявяват средно около 20-ия ден след хоспитализацията.
Изследователският екип открива и конкретна връзка между реактивацията на определени вируси и тежестта на COVID-19:
- Пациенти с критично тежко протичане, при които е засечен EBV, HSV1 или цитомегаловирус в дихателните пътища, имат по-висок риск от смърт в рамките на една година.
- Наличието на Anelloviridae в имунните клетки на кръвта е свързано с развитие на шоково състояние и постъпване в интензивно отделение.
- Реактивацията на вирусите корелира и с повишени нива на възпалителни маркери (цитокини), промени в метаболитите в кръвната плазма, както и с промени в генната експресия, все признаци, че организмът преминава през засилена имунна и възпалителна реакция.
Важно е да се отбележи, че проучването не доказва пряка причинно-следствена връзка, то не може да потвърди, че самата реактивация на вирусите причинява по-тежко протичане на COVID-19, а само че двете явления вървят ръка за ръка.
Каква е връзката с дългия Ковид?
Може би най-любопитната находка в изследването засяга дългия ковид, състоянието, при което симптоми като умора и обща отпадналост продължават седмици или месеци след отшумяването на острата инфекция. Учените откриват, че пациентите, докладващи физическо неразположение или хронична умора в дългосрочен план, най-често са същите тези, при които в пробите им продължава да се открива активен вирус от семейство Anelloviridae.
„Открихме и нещо ново за по-слабо познато семейство вируси, наречено Anelloviridae“, посочват д-р Меламед и д-р Магуайър. „Месеци след изписването от болница пациентите с все още активни Anelloviridae по-често съобщават за продължителна умора и физическо неразположение, характерни за дългия ковид. Това е първият случай, в който това вирусно семейство се свързва с дългия Ковид.“
Експерти извън изследователския екип определят находките като обещаваща, но все още предварителна следа.
Д-р Артуро Касадевал, специалист по микробиология и имунология в Johns Hopkins Medicine, коментира, че клиничните последствия засега остават неясни, но е напълно възможно реактивацията на други вируси да допринася за заболяването, което познаваме като COVID-19, и дори да подхранва продължителното възпаление, характерно за дългия ковид“.
От своя страна д-р Джими Йоханес, пулмолог и специалист по интензивно лечение в MemorialCare Long Beach Medical Center, отбелязва, че ако бъдещи изследвания потвърдят пряка връзка, това би могло да помогне на лекарите да идентифицират пациенти с по-висок риск от усложнения и да търсят нови терапевтични подходи.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
