Пробиотици „за баланс“, вода с лимон на гладно, костен бульон, домашни тестове за микробиом, чревната флора е сред най-обсъжданите здравни теми, а пазарът предлага все повече бързи решения.
Д-р Кристияна Паункова, лекар и специализант по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“, обяснява кое от тях има доказана стойност, кога оплакванията изискват преглед и защо целта не е „идеален“ лабораторен резултат, а здравият човек.
Може ли чревната флора да се възстанови и има ли „идеален“ микробиом?
Според д-р Паункова чревният микробиом може да се променя и след нарушение да се възстановява поне частично. Думата „възстановяване“ обаче внушава, че съществува фабрична настройка, към която червата се връщат с правилната добавка. Всъщност става дума за жива общност от микроорганизми, повлияна от храненето, възрастта, лекарствата, заболяванията и средата.
Универсален идеален състав няма, двама здрави души могат да имат съвсем различна чревна микробиота, уточнява д-р Паункова. Значение има не само кои бактерии присъстват, а какво правят и как взаимодействат с организма. След антибиотик част от промените отзвучават постепенно, други се задържат по-дълго, а общ срок за „връщане в норма“ не съществува, обяснява д-р Паункова.
Същото важи за комерсиалните тестове за микробиом. Те описват микроорганизмите в конкретна проба, но за много бактерии няма утвърдени нормални стойности, а резултатът зависи от метода, обработката на пробата и приеманите лекарства.
Международен експертен консенсус в The Lancet Gastroenterology & Hepatology също отбелязва, че все повече компании предлагат такива тестове директно на потребителите, без доказана стойност в клиничната практика, което може да доведе до излишни разходи и проблеми в лечението. Затова надпис „нисък дял на полезна бактерия“ не е сам по себе си повод за добавка или строга диета. Д-р Паункова съветва преди всяко изследване да се запитаме, какъв въпрос ще реши то и как ще промени лечението?
Кога подуването на корема е повод за преглед?
Д-р Паункова обяснява, че подуването, газовете, коремната болка, диарията или запекът показват, че има оплакване, но не и каква е причината. Специфичен симптом за „дисбаланс на микробиома“ няма.
Същите оплаквания се срещат при хранителна непоносимост, синдром на раздразненото черво, инфекция, цьолиакия, възпалително чревно заболяване или като нежелан ефект от лекарство, допълва д-р Паункова.
Преглед е необходим при продължаващи или повтарящи се оплаквания, особено ако нарушават храненето и ежедневието. Не бива да се отлагат:
- необяснимо отслабване;
- кръв в изпражненията или анемия;
- продължителна температура.
Спешна оценка изискват внезапната силна коремна болка, повръщането на кръв, черните катранени изпражнения и признаците на обезводняване. При нова, изразена диария по време на или след антибиотично лечение е нужен лекар, а не само пробиотик, една от възможните причини е инфекция с Clostridioides difficile, която изисква конкретна диагностика и лечение, обяснява д-р Паункова.
Помагат ли ябълковият оцет, костният бульон и колагенът на червата?
Чревната бариера не е покритие, което една напитка може да „закърпи“, посочва д-р Паункова. Тя включва клетките на лигавицата и връзките между тях, защитния слузен слой и имунни механизми. Изразът „пропускливи черва“ често служи за обяснение на почти всеки симптом, без това да е доказано, посочва гастроетеролога.
Засега няма надеждни клинични доказателства, че водата с лимон или ябълковият оцет възстановяват увредена чревна бариера, а при рефлукс киселите напитки могат да засилят оплакванията, предупреждава д-р Паункова.
Костният бульон осигурява течности и белтъчни съставки, но данни от клетъчни и животински модели не доказват, че той лекува заболяване при човека. За колагена има само предварителни проучвания, по-малко подуване в малко изследване не означава заздравяла лигавица. Продуктите не са вредни, но не бива да им се приписват недоказани лечебни свойства.
Нужни ли са пробиотици след антибиотик или колоноскопия?
Общо правило няма, казва д-р Паункова. След колоноскопия промените в микробиотата идват основно от прочистването на червото и временната смяна в храненето и при много хора са преходни. Някои пробиотици намаляват част от оплакванията след процедурата, но резултатите са нееднозначни.
При антибиотиците определени пробиотици могат да намалят риска от антибиотик-асоциирана диария при някои пациенти, най-вече когато се приемат около самия курс, обяснява д-р Паункова.
Систематичен преглед на Cochrane от 2025 г., обхванал 47 рандомизирани проучвания с над 15 000 участници, установява, че честотата на диарията, свързана с C. difficile, спада от 3,2% до 1,6%, но авторите уточняват, че рутинната употреба при хора с нисък риск не е подкрепена. Предотвратяването на диария освен това не означава, че микробиомът се връща в предишното си състояние.
Ефектът зависи от конкретния щам, дозата, продължителността и целта. Повече щамове или милиарди върху опаковката не правят продукта по-добър. Първият въпрос според д-р Паункова не е „Кой пробиотик е най-добрият?“, а „Има ли основание за пробиотик в тази ситуация?“.
Може ли увредената стомашна лигавица да се възстанови?
„Изтъняла лигавица“ не е диагноза, зад нея може да стои възпаление, ерозии, язва или атрофичен гастрит, обяснява д-р Паункова. При ерозии и язви се търси причината, например Helicobacter pylori или прием на противовъзпалителни обезболяващи. Повърхностното увреждане често заздравява за седмици след подходящо лечение, уточнява гстроентеролога.
При атрофичния гастрит се губят нормални стомашни жлези, а диагнозата се поставя чрез биопсии при гастроскопия.
Европейските препоръки MAPS II посочват, че ерадикацията на H. pylori може да доведе до обратно развитие на атрофичния гастрит и намалява риска от рак на стомаха, но пълно възстановяване не може да се обещае.
Целта е да се отстрани причината, да се коригират дефицитите на желязо и витамин B12 и да се прецени нуждата от проследяване, обеснява д-р Паункова.
При болестта на Крон и улцерозния колит микробиотата също е променена, но лечението цели овладяване на възпалението и трайна ремисия, проследявани с фекален калпротектин, кръвни изследвания и ендоскопия. Менюто се адаптира индивидуално, без автоматично изключване на млечни продукти, глутен или плодове. Американската гастроентерологична асоциация (AGA) препоръчва пробиотици при болест на Крон и улцерозен колит само в рамките на клинично проучване.
Чревното здраве не се измерва с процента на една бактерия. Разнообразното хранене според поносимостта, постепенното добавяне на фибри, избягването на ненужни антибиотици и навременният преглед при тревожни симптоми дават повече от поредната добавка, обобщава д-р Паункова. Решенията за пробиотик, изследване или промяна в лечението е добре да се обсъждат с лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, Клиника по гастроентерология
- Международен консенсус за тестовете за микробиом в клиничната практика. The Lancet Gastroenterology & Hepatology, 2025
- Пробиотици за превенция на диария, свързана с Clostridioides difficile, при възрастни и деца. Cochrane, 2025
- Клинични препоръки на AGA за ролята на пробиотиците при стомашно-чревни заболявания. Gastroenterology, 2020
- Поведение при преканцерозни състояния на стомаха (MAPS II) – ESGE, Endoscopy
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google
