Чревната микробиота отдавна не е тема само за храносмилането. Науката я свързва с множествена склероза, ревматоиден артрит, очни болести и алергии. Нов научен преглед от Испания обаче предупреждава, че универсална „рецепта“ за здрави черва няма.

Терапиите, които променят микробиотата, вероятно трябва да се пригаждат към всеки пациент поотделно. Ето какво показват данните и какво означава това за читателите.

Какво представлява чревната микробиота и защо е важна?

В червата ни живеят трилиони микроорганизми. Те поддържат целостта на чревната бариера и регулират имунния отговор. Освен това произвеждат късоверижни мастни киселини, вещества с противовъзпалително действие.

Снимка: iStock

Когато настъпи дисбиоза, този баланс се нарушава. Чревната бариера става по-пропусклива, а имунните клетки в лигавицата отделят възпалителни молекули. Бактериални компоненти могат да навлязат в кръвта и да отключат системно възпаление.

Дисбиозата причина ли е за болестите?

Отговорът засега е „не непременно“. Авторите на прегледа, д-р Хосе Антонио Корнехо Гарсия от института IBIMA в Малага и д-р Марина Перес Гордо от Университета „Сан Пабло-CEU“ в Мадрид – говорят пред El Médico Interactivo, част от мрежата на Medscape.

Как да възстановите чревния микробиом при дисбиоза?

„Знаем, че възпалителните заболявания са свързани с промени в чревната микробиота. Някои модели на дисбиоза се повтарят при различни болести – по-ниско микробно разнообразие, по-слабо производство на късоверижни мастни киселини и нарушена чревна бариера. Не можем обаче да заключим, че дисбиозата причинява тези болести“, посочват те.

По думите им дисбиозата е част от сложна система. В нея си взаимодействат генетиката, средата и индивидуалният имунен отговор.

Помагат ли пробиотиците и фекалната трансплантация при възпалителни заболявания?

Прегледът, публикуван в Journal of Investigational Allergology and Clinical Immunology, разглежда пет основни подхода:

Снимка: Canva

  • пробиотици – живи полезни микроорганизми;
  • пребиотици – вещества, които хранят полезните бактерии;
  • синбиотици – комбинация от двете;
  • постбиотици – продукти и компоненти на бактериите;
  • фекална трансплантация на микробиота – пренасяне на чревна флора от здрав донор.

„Нивото на доказателства за всяка от тези стратегии варира силно, а много от тях са още в ранен етап на изследване“, подчертават учените.

Учени откриват скрити чревни бактерии, свързани с рак и диабет

Какво показват данните при отделните болести?

  • Множествена склероза: някои проучвания с пробиотици отчитат подобрение в определени възпалителни и клинични показатели. Фекалната трансплантация нормализира чревната пропускливост в пилотни изследвания.
  • Ревматоиден артрит: метотрексатът и анти-TNF лекарствата частично коригират дисбиозата. Не е ясно обаче дали това помага за овладяване на възпалението. За фекалната трансплантация има само един публикуван клиничен случай.
  • Очни болести: обнадеждаващи резултати има при сухото око с пробиотици и някои постбиотици.
  • Хранителни алергии: комбинацията от Bifidobacterium breve и фруктоолигозахариди в адаптирани млека насочва микробиотата към профил, свързан с по-добра поносимост.

Въпреки това данните не стигат за общи препоръки. Проучванията се различават по дизайн, използвани щамове и момент на прилагане.

Защо първите две години от живота са решаващи?

Това е един от най-устойчивите изводи в научната литература. Първите две години са периодът, в който се развиват чревната и имунната система.

„Нарушенията в този ранен период, като прием на антибиотици по време на бременността или през първата година, се свързват с по-висок риск от астма и други атопични състояния“, обясняват изследователите.

Любопитна находка идва от ирландското кохортно проучване CORAL. По време на пандемичните ограничения контактът на бебетата с микроби от средата рязко намалява. Честотата на алергиите обаче не се променя значимо. Това подсказва, че предаването на микробиота от майката към бебето има по-голяма роля от средата.

Как лошият сън нарушава чревния микробиом, а микробиома - съня?

Как да подкрепим здравата микробиота?

Авторите уточняват, че прегледът обобщава научни връзки, а не е ръководство за начин на живот. Все пак някои асоциации са показателни:

  • Хранене с повече фибри и по-малко животински продукти се свързва с повече бактерии, произвеждащи късоверижни мастни киселини. Те имат защитна роля срещу възпалението в дихателните пътища.
  • Фибри и постно белтъчно се асоциират с по-нисък риск от диабетна ретинопатия.
  • Храни с нисък гликемичен индекс се свързват с по-нисък риск от макулна дегенерация.
  • Антибиотиците по време на бременност и в ранното детство последователно се свързват с по-висок риск от детска астма.

Снимка: Canva

За България това има пряко практическо значение. Антибиотиците са лекарства с лекарско предписание и не бива да се приемат „за всеки случай“, особено при бременни и малки деца. Всяко решение за лечение остава в ръцете на лекуващия лекар.

Накъде се движи науката за микробиотата?

Голямото предизвикателство е преходът от описание на промените към надеждни биомаркери. За целта протоколите трябва да се стандартизират. Данните за микробите трябва да се съчетават с метаболитна, протеомна, епидемиологична и клинична информация.

Крайната цел е персонализираната медицина. В нея микробният и метаболитният профил на пациента помагат да се оцени рискът, да се избере лечение и да се следи ефектът. Прегледът е дело на испанската мрежа за възпалителни заболявания REI/RICORS, която работи точно по такава обща рамка.

Пробиотиците може да помагат и при тревожност и депресия

Чревната микробиота е тясно свързана с възпалителните и алергичните заболявания, но връзката не означава пряка причина. Пробиотиците и другите интервенции са обещаващи, ала още не са универсално решение. Разнообразното хранене с повече фибри и разумната употреба на антибиотици остават най-сигурната подкрепа за червата.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Чревна микробиота и възпалителни заболявания: нови данни и терапевтични перспективи. Доклад на Испанската мрежа за възпалителни заболявания. Journal of Investigational Allergology and Clinical Immunology, 2026 (PubMed)

  2. Как персонализираната грижа ще промени терапиите с микробиота. Medscape

  3. Сбогом на общия подход: микробиотата изисква проучвания по мярка.  El Médico Interactivo

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google