Болката в прасеца, която ви кара да спрете след няколко пресечки, лесно се отписва като умора или възраст. Понякога обаче тя е ранен сигнал за периферна артериална болест, стесняване на артериите на краката.
Според систематичен преглед, публикуван в The Lancet Global Health, през 2023 г. с това заболяване живеят около 316,5 млн. души над 25-годишна възраст по света. Германските съдови хирурзи предупреждават, че болестта често се открива твърде късно, и настояват за целенасочена ранна диагностика при хората в риск.
Какво представлява периферната артериална болест?
При периферната артериална болест (ПАБ) артериите на краката се стесняват, най-често заради атеросклероза. Процесът тече бавно и незабележимо в продължение на години.
В ранния стадий кръвотокът обикновено стига за ежедневните натоварвания. Затова много хора нямат никакви оплаквания, въпреки че стеснението вече е налице.
Първият типичен симптом е т.нар. интермитентно накуцване, болка или схващане в прасеца, бедрото или седалището при ходене, което отшумява след кратка почивка. Заради честите спирания състоянието е известно и като „болест на витрините“.
Кои са основните рискови фактори за периферната артериална болест?
Германското дружество по съдова хирургия и съдова медицина (DGG) посочва няколко ключови фактора:
- тютюнопушене;
- високо кръвно налягане;
- нарушения в нивата на мазнините в кръвта (холестерол и триглицериди);
- захарен диабет – един от най-сериозните рискови фактори.
Диабетът засяга почти 540 млн. души по света. По оценка на проф. Кристиан-Александер Беренд, съдов хирург от клиника „Асклепиос“ в Хамбург, около половината от тях развиват тежко нарушение на кръвообращението в течение на живота си.
„ПАБ не е рядко заболяване. Тя е често срещана болест със сериозни последици за пациентите и за здравната система, но твърде често се диагностицира едва в напреднал стадий“, подчертава Беренд.
Колко опасна е болестта в напреднал стадий?
Напредналата ПАБ ограничава подвижността и качеството на живот. Тя може да застраши както крайника, така и живота на пациента.
„При пациенти с хронично лошо кръвоснабдяване на краката рискът от ампутация или смърт в рамките на 5 години може да достигне до 88% в зависимост от индивидуалното им здравословно състояние“, обяснява Беренд.
Дългосрочната смъртност и честотата на раковите заболявания при ПАБ са по-високи, отколкото при други сърдечно-съдови болести. Според експертите на DGG, в зависимост от рисковия профил, до 90% от пациентите почиват, претърпяват ампутация или развиват ново злокачествено заболяване до 5 години след първото болнично лечение.
Колко хора имат стеснени артерии, без да знаят?
Данните от Hamburg City Health Study, единственото популационно скринингово проучване досега, показват мащаба на проблема. Около една четвърт от хората на възраст 45–74 години имат показател под 0,9 при теста за глезенно-брахиален индекс.
Тази стойност означава стеснени артерии на краката и е свързана с по-висок сърдечно-съдов риск. Според Беренд броят на неоткритите случаи остава висок, тъй като липсват надеждни данни от извънболничната помощ.
Какво представлява глезенно-брахиалният индекс?
Глезенно-брахиалният индекс е прост и безболезнен тест. Той сравнява кръвното налягане на глезена с това на ръката.
Стойности под 0,9 показват стеснение на артериите в таза или краката. Изследването отнема няколко минути и не изисква специална подготовка.
Защо ранната диагноза променя изхода?
Анализ на здравноосигурителни данни на близо 35 000 пациенти в Германия, публикуван в European Journal of Vascular and Endovascular Surgery, дава ясна посока. Когато ПАБ е диагностицирана преди първата хоспитализация, рискът от смърт през следващите три месеца е с 20–29% по-нисък.
Шансът за ампутация по време на болничния престой също е с 24–28% по-малък. Пациентите с ранна диагноза по-често посещават специалист и по-често получават лекарства за понижаване на холестерола и за разреждане на кръвта.
Ранното откриване дава време за важни стъпки:
- отказ от тютюнопушенето;
- промени в начина на живот – движение и хранене;
- оптимална медикаментозна терапия, назначена от лекар.
„Трябва да достигаме до хората в риск по-рано. Консултацията и простата съдова диагностика могат да открият ПАБ, преди да се наложи първото инвазивно лечение“, казва проф. Беренд.
Може ли ходенето да подобри кръвообращението?
Проф. Фарцин Адили, президент на DGG, обръща внимание на контролираните тренировки с ходене. В редица страни пациентите преминават през редовна, структурирана програма под наблюдение.
Тя стимулира развитието на колатерални (обходни) съдове и подобрява кръвоснабдяването на краката. „Терапията с ходене не изисква катетри и болничен престой, поддържа пациентите подвижни и предотвратява други заболявания“, обяснява проф. Адили.
Темата набира международна тежест. За първи път The Lancet посвещава цялостна клинична серия на ПАБ и съдовите усложнения при диабетното стъпало.
Какво означава това за читателите в България?
У нас тютюнопушенето, високото кръвно налягане и диабетът са широко разпространени. Това прави темата особено актуална и за българските пациенти.
Ако имате диабет, пушите или страдате от сърдечно-съдово заболяване, обсъдете с личния си лекар дали е нужно изследване на артериите на краката. Болката в краката при ходене, която минава с почивка, също е повод за консултация.
Периферната артериална болест е често срещана, но коварна, защото дълго остава без симптоми. Простият тест за глезенно-брахиален индекс може да я открие навреме. Ранната диагноза позволява промени в начина на живот и лечение, които подобряват прогнозата.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Глобално разпространение на периферната артериална болест при хора на 25 и повече години през 2023 г. систематичен преглед и моделиращ анализ (The Lancet Global Health, 2026)
Периферна артериална болест – защо ранното откриване е важно (Medscape)
