Достъпът до електронни здравни досиета в Европейския съюз достигна 83% през 2024 г., значителен скок от 72% само преди две години.
Новите данни поставят България в добра позиция, с резултат от 87%, страната се нарежда над средното европейско ниво. Но докато инфраструктурата расте, дигиталната здравна грамотност на гражданите изостава значително. Какво означава това за пациентите и здравните системи в Европа.
Какво са електронните здравни досиета и защо са важни?
Електронните здравни досиета (ЕЗД) представляват цифрови записи на здравната история на пациента, като изследвания, диагнози, предписани лекарства, резултати от прегледи. Те позволяват бърз и сигурен обмен на информация между лекари, болници и пациенти, независимо от местоположението.
Според експерти, цитирани от Euronews, страните с добре развити електронни здравни досиета могат значително по-лесно да разширят телеконсултациите и дистанционните консултации, услуги, които след пандемията от COVID-19 се превръщат в неотменна част от съвременното здравеопазване.
„Страните с добре изградени електронни здравни досиета и платформи, позволяващи свободен обмен на данни, могат много по-лесно да разширят телемедицинските услуги", коментира Давид Новийо Ортис, ръководител на отдел „Данни, ИИ и цифрово здраве" в Регионалния офис на СЗО за Европа.
Здравната статистика на ЕС: Кой води, кой изостава?
Според доклада „Digital Decade 2025: eHealth Indicator Study" на Европейската комисия, публикуван в началото на 2026 г., класацията от 29 европейски страни разкрива значителни разлики:
Лидери с над 90%:
- Белгия със 100%
- Естония със 100%
- Дания с 98%
- Литва с 95%
- Малта с 94%
- Полша с 92%
- Норвегия с 91%
България и страните над средното за ЕС (83%):
България постига 87%, резултат, равен с Австрия, Хърватия, Германия и Словения. Това поставя страната ни в групата на добре представящите се европейски държави в сферата на електронното здравеопазване, показател за сериозния напредък, постигнат в последните години в дигитализацията на здравната система.
Ирландия е изненадващото изключение
С едва 25%, Ирландия заема последното място сред 29 изследвани държави и то с огромна разлика от втората най-ниска (Нидерландия, 65%). Причината е, че до 2024 г. Ирландия е единствената страна в ЕС без онлайн портал за достъп до здравни данни. Това обаче се промени на 5 февруари 2026 г., когато здравният министър обяви официален старт на обществена поръчка за Национална система за електронни здравни досиета.
Дигиталната здравна грамотност: Слабото звено на е-здравеопазването
Наличието на платформи е само половината от уравнението. Докладът „Health at a Glance 2025" на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) установява, че дигиталната здравна грамотност, способността да се намери, разбере и използва здравна информация онлайн, остава ниска в много европейски страни.
Данните от 17 страни на ОИСР установява обезпокоителни данни сред хората на 45 и повече години:
- Само 18% от хората с по-ниско образование демонстрират дигитална здравна грамотност.
- Сред по-високо образованите делът е 26%.
- Единствено в Чехия показателят надхвърля 50%, дори сред по-образованите
Страните с най-висока дигитална здравна грамотност сред по-образованите са: Чехия (53%), Уелс (46%), Франция (43%) и Нидерландия (31%).
Страните с най-ниски нива включват Италия (9%), Румъния (9%) и Белгия (11%), което показва, че дори технологично напредналите страни могат да изостават по дигитална грамотност.
България и е-здравеопазването
Резултатът от 87% в индекса на е-здраве не е случаен. В България в последните години се реализират сериозни инвестиции в електронното здравеопазване, като внедряване на интегрирани информационни системи, електронни рецепти и болнични информационни системи, свързани с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Компании и институции в страната работят активно по интеграция на здравния софтуер, с цел осигуряване на безпроблемен обмен на медицински данни между различните нива на здравната система.
Предизвикателството пред България, както и пред останалите европейски страни, е да гарантира, че гражданите не само имат технически достъп до своите здравни данни, но и притежават уменията да ги използват пълноценно.
Целта на ЕС е 100% достъп до 2030 г.
В рамките на Европейското цифрово десетилетие, ЕС си поставя амбициозната цел до 2030 г. 100% от гражданите на всички държави-членки да имат достъп до своите електронни здравни досиета. При сегашното темпо на напредък, четири процентни пункта на година, целта е постижима, но ще изисква устойчиви инвестиции и целенасочена работа по дигиталната грамотност.
Дигитализацията на здравните системи в Европа напредва, а България е сред страните, които се представят положително. Резултатът от 87% в достъпа до електронни здравни досиета е демонстрира реален напредък. Въпреки това, дигиталната здравна грамотност остава ключово предизвикателство не само за българите, но и за цяла Европа.
Технологията е инструментът, но само информираният и уверен гражданин може да го използва пълноценно. Пътят към модерно, ефективно и достъпно здравеопазване минава и през образованието.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
----------------------------------------------
Източници
1.Euronews Health (23 февруари 2026 г.). „Цифрово здраве в Европа: Коя страна води по достъп до електронни здравни досиета и грамотност?". euronews.com
2.IS-BG (Интегрирани Системи България). „Електронно здравеопазване — софтуерна интеграция". is-bg.net
3.Европейска комисия, Генерална дирекция „Цифрова икономика и общество". „Цифрово десетилетие 2025: Окончателен доклад за показателите на е-здравеопазването". digital-strategy.ec.europa.eu
4.ОИСР (2025 г.)„Здравето с един поглед 2025" — Доклад за цифровата здравна грамотност в страните от ОИСР. oecd.org
