Използването на изкуствен интелект в европейските здравни системи напредва бързо и обещава по-добра грижа за пациентите, по-малко административна тежест и по-ефективна диагностика.
Но според нов доклад на Световната здравна организация (СЗО) този преход се случва без достатъчно гаранции за безопасност и защита на пациентите и здравните работници, пропуск който може да задълбочи неравенствата в здравеопазването, съобщава Euronews.
Широко въвеждане, но с големи различия между страните
Анализът обхваща 50 държави в Европа и Централна Азия и показва значителни различия в темповете на внедряване, финансиране и регулиране на изкуствения интелект в здравния сектор.
Половината от държавите вече използват AI чатботи, които подпомагат пациентите с първична информация. В 32 държави работят и AI системи за диагностика, предимно в областта на образната диагностика и ранното откриване на заболявания.
Някои държави вече експериментират с по-специализирани решения. Испания тества AI инструменти за ранно откриване на заболявания, Финландия използва технологии за обучение на здравни работници, а Естония внедрява AI за анализ на медицински данни.
Големият пропуск: липса на национални AI стратегии в здравеопазването
Въпреки очакванията към новите технологии, само 14 от 50 държави са осигурили финансиране за развитие на AI в здравеопазването. Още по-тревожно e, че едва четири държави имат национална стратегия, посветена изцяло на изкуствения интелект в здравния сектор: Андора, Финландия, Словакия и Швеция.
Липсата на ясни приоритети и регулаторни рамки създава риск AI инструментите да бъдат внедрявани непоследователно, без гаранции за поверителност на данните, етични стандарти и контрол върху качеството.
Обещаваща революция, но с рискове
„AI е на прага да революционизира здравеопазването, но това може да се случи само ако пациентите останат в центъра на всяко решение“, заявява д-р Ханс Клуге, директор на Европейското бюро на СЗО. Той предупреждава, че без „ясни стратегии, защита на данните, правни насоки и инвестиции в дигитална грамотност“, изкуственият интелект може да задълбочи съществуващите здравни неравенства.
Един от най-сериозните проблеми е, че AI системите работят върху огромни набори от данни, които може да бъдат непълни, пристрастни или остарели.
Това означава, че алгоритмите могат да „наследят“ тези слабости и да допуснат грешки, от пропуснати диагнози до неподходящи препоръки за лечение. СЗО подчертава, че е необходимо ясно да се определи кой носи отговорност при подобни AI-индуцирани грешки.
Какво препоръчва СЗО?
Докладът предлага няколко ключови стъпки, които Европа трябва да предприеме, за да внедри AI безопасно и ефективно:
- Подравняване на националните AI стратегии с нуждите на общественото здраве.
- Обучение на здравните специалисти за работа с AI инструменти.
- Укрепване на законодателството и етичните стандарти.
- Повишаване на прозрачността пред обществото за начина, по който AI се използва.
- Задължително тестване на AI системите за безопасност, справедливост и реална ефективност преди използването им върху пациенти.
Липсата на ясни насоки вече води до колебание сред част от здравните работници дали да се доверят на тези инструменти, коментира д-р Давид Новильо Ортис, експерт по дигитално здраве в СЗО. Според него е критично важно всяка система да бъде проверена в реални условия, преди да достигне до клиничната практика.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
