Бeлите петна по кожата при витилиго отдавна се смятат за необратим резултат от унищожени пигментни клетки.
Ново проучване обаче поставя тази представа под въпрос. Екип от Медицинския университет в Осака (Osaka Metropolitan University) открива, че меланоцитите, клетките, произвеждащи кожния пигмент меланин, не изчезват напълно от засегнатата кожа.
Вместо това те изпадат в своеобразен „спящ“ режим, от който при определени условия могат да бъдат върнати към нормалната си функция. Откритието очертава напълно ново лечение на витилиго, насочено не към потискане на имунната система, а към директно реактивиране на съществуващите клетки.
Какво е витилиго и защо кожата губи цвета си
Витилигото е автоимунно заболяване на кожата, при което имунната система погрешно атакува и унищожава меланоцитите, кожните пигментни клетки, отговорни за производството на меланин. Резултатът са характерните бели, депигментирани петна, които могат да се разрастват с времето.
Стандартният модел на болестта обаче не обяснява напълно някои от нейните особености, част от лезиите се репигментират спонтанно, а лечения понякога възстановяват цвета дори в участъци, за които се смята, че вече нямат никакви меланоцити. Именно тези несъответствия насочват учените към хипотезата, че пигментните клетки не загиват изцяло, а просто спират да функционират.
Спящи, а не мъртви е новото обяснение на учените
Според проучване, публикувано в Nature Communications, екипът с ръководители д-р Ичиро Катаяма (Ichiro Katayama) и д-р Лингли Янг (Lingli Yang) установява, че меланоцитите в засегнатите от витилиго участъци навлизат в „дедиференцирано“ състояние. При дедиференциацията на клетките зрелите меланоцити се връщат към по-примитивна форма, губейки специализираните си функции, включително способността да произвеждат меланин.
С други думи, спящите меланоцити продължават да съществуват в кожата, но временно „забравят“ ролята си. Това обяснява защо репигментация е възможна дори при дългогодишни лезии.
Ролята на базиларната мембрана и ламинина
Изследването добавя доказателства към нарастващ обем научни данни, че клетките реагират не само на химични сигнали, а и на физическата среда, към която са прикрепени. Меланоцитите се разполагат върху базиларната мембрана на кожата, тънкия слой, разделящ епидермиса от дермата и именно тя им „подсказва“ да останат функционални пигментни клетки.
При хора с витилиго обаче извънклетъчният матрикс около меланоцитите се преустройва. Обичайно клетките се свързват с ламинин-211, но при витилиго базиларната мембрана се обогатява с ламинин-332. Тъй като предпочитаният партньор липсва, меланоцитите сменят начина си на прикрепване: вместо чрез рецептора дистрогликан, те се закрепват през интегринови рецептори α3β1.
Порочен кръг, който подхранва болестта
Тази промяна в прикрепването активира клетъчни пътища, характерни за тъканно преустройство, реорганизира се актиновият цитоскелет на клетката, а генната експресия се измества към модел, типичен за незрели меланоцити.
Резултатът е самоподдържащ се цикъл:
- промените в базиларната мембрана предизвикват дедиференциация на меланоцитите;
- дедиференцираните клетки от своя страна губят способността да поддържат здрава базиларна мембрана;
- това допълнително задълбочава заболяването.
„Повечето съвременни лечения се фокусират основно върху потискане на автоимунния отговор и намаляване на възпалението, но ако в лезиите все още присъстват спящи меланоцити, това би могло да промени начина, по който лекуваме болестта“, посочва проф. Катаяма.
Фармакологични инхибитори връщат пигментацията
Когато изследователите прилагат фармакологични инхибитори, насочени към сигналните пътища, активирани от смяната на прикрепването, те успяват да възстановят експресията на маркери за зрели меланоцити, да възвърнат гените, свързани с пигментацията, и да обърнат много от белезите на дедиференцираното състояние.
„За нас това беше вълнуващо откритие, защото показва, че промяната в генната експресия не е постоянна и процесът може да бъде обратим“, обяснява д-р Янг. „Установихме, че определени лекарства могат да възстановят функцията на меланоцитите и характеристиките, свързани с пигментацията.“
Какво следва, от лабораторията до пациентите
Авторите подчертават, че резултатите отварят нови терапевтични посоки, реактивиране на съществуващите пигментни клетки или възстановяване на нормалното им прикрепване към базиларната мембрана, вместо единствено потискане на имунния отговор. Следващата стъпка са клинични изпитвания, които да проверят дали този подход е приложим и ефективен при пациенти с витилиго.
Откритието на екипа от Осака премества фокуса на изследванията върху витилиго от чисто имунологичен към клетъчно-механичен процес. Ако бъдещи клинични изпитвания потвърдят резултатите, спящите меланоцити биха могли да станат основа за нови терапии за витилиго, насочени към реална репигментация на кожата, а не само към овладяване на автоимунния отговор.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
