Данни от мащабни международни изследвания показват, че реакцията на организма към храната зависи не само от калориите или състава на менюто, а от индивидуални фактори като чревния микробиом, метаболизма и гликемичния отговор. 

Това поставя основите на т.нар. персонализирано хранене,  подход, който вече навлиза и в клиничната практика.

От универсални диети към индивидуален отговор

В продължение на десетилетия хранителните препоръки се основават на усреднени модели, мкато повече или по-малко мазнини, въглехидрати или протеин. Съвременните данни показват, че двама души могат да приемат една и съща храна и да имат напълно различен метаболитен отговор.

Снимка: Canva

Според изследвания, публикувани в Cell и ръководени от учени от Weizmann Institute of Science, именно чревният микробиом (съвкупността от микроорганизми в храносмилателната система) играе ключова роля в това как тялото преработва храната.

Гликемичният отговор: Защо хлябът не действа еднакво

Един от най-ясните примери за индивидуални различия е гликемичният отговор, начинът, по който кръвната захар се повишава след прием на определена храна.

  • при някои хора бял хляб води до рязко покачване на кръвната захар;
  • при други същата храна има минимален ефект;
  • обратното може да се наблюдава при храни като ориз или картофи.

Изследователите установяват, че микробиомният профил, физическата активност и индивидуалните навици са по-надежден показател за гликемичния отговор от традиционния гликемичен индекс на храните.

Снимка: Canva

Микробиомът като метаболитен „преводач“

Чревният микробиом участва активно в:

  • разграждането на въглехидрати и фибри;
  • синтеза на биоактивни вещества;
  • регулацията на възпалението и инсулиновата чувствителност.

Според данни от The ZOE Predict Study, най-голямото досега проучване върху персонализираното хранене, съставът на чревните бактерии обяснява значителна част от индивидуалните разлики в отговора към храната, включително склонността към натрупване на мазнини или колебания в енергията след хранене.

Снимка: Canva

Пробиотици и пребиотици: каква е разликата

В контекста на персонализираното хранене често се говори за пробиотици, но експертите подчертават, че не по-малко важно е какво „храни“ съществуващите бактерии.

  • Пробиотици
    Това са живи микроорганизми, които се приемат чрез храна или добавки (например кисело мляко, ферментирали продукти).
  • Пребиотици
    Това са несмилаеми хранителни компоненти — основно фибри — които служат като „храна“ за полезните бактерии.

Според анализи, цитирани от National Institutes of Health, пребиотиците играят ключова роля за дългосрочната стабилност на микробиома, докато ефектът на пробиотиците често е временен и индивидуално вариращ.

AI в чинията: Технологии за персонализирано меню

Персонализираното хранене вече не е само лабораторна концепция. Комбинацията от изкуствен интелект, носими устройства и непрекъснати глюкозни сензори позволява в реално време да се проследява как организмът реагира на различни храни.

В рамките на The ZOE Predict Study участниците използват:

  • глюкозни сензори;
  • мобилни приложения;
  • алгоритми, които анализират хранене, сън и движение.

Подобни технологии вече се използват и от хора в България, особено сред пациенти с инсулинова резистентност или повишен метаболитен риск. Целта не е универсална диета, а меню, адаптирано към индивидуалния метаболитен профил.

Снимка: Freepik

Какво означава това за контрола на теглото

Една от най-важните последици от персонализираното хранене е разбирането защо:

  • някои хора отслабват с по-висок прием на въглехидрати;
  • други реагират по-добре на хранене с по-нисък гликемичен товар;
  • стандартните диети често дават краткотраен ефект.

Данните сочат, че индивидуалният гликемичен и инсулинов отговор може да бъде по-важен за теглото и метаболитното здраве от самия калориен баланс.

Персонализираното хранене бележи преход от универсални препоръки към индивидуален, научно обоснован подход. Разбирането на ролята на микробиома, гликемичния отговор и технологиите за мониторинг променят начина, по който се разглеждат диетите, контрола на теглото и метаболитното здраве. Данните показват, че бъдещето на храненето е не в една „най-добра диета“, а в адаптацията към биологията на конкретния човек.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

-------------------------------------------------

Източници

 

  1. Zeevi D. et al., Персонализирано хранене чрез прогнозиране на гликемичните отговори, Cell
  2. The ZOE Predict Study – Официална изследователска платформа
  3. Weizmann Institute of Science – Изследвания на микробиома и храненето
  4. National Institutes of Health (NIH) – Инициатива за прецизно хранене