В продължение на поколения карантията е заемала важно място в българската кухня. Телешкият език, пилешките дробчета, воденичките, сърцето и бъбреците присъстват в множество традиционни рецепти, но през последните десетилетия все по-рядко намират място на трапезата. Причините са различни – промяната в хранителните навици, предпочитанието към по-познатите месни продукти и дори предразсъдъците към вкуса и вида им.
Днес обаче науката започва да обръща внимание именно на тези продукти. Според обзор на експерти, публикуван от National Geographic, натрупващите се научни данни показват, че карантията е сред най-богатите на хранителни вещества храни, които можем да консумираме.
Защо карантията се смята за толкова хранителна?
Въпреки че съдържа малко по-малко белтъчини в сравнение с мускулното месо, карантията компенсира с впечатляващи количества витамини, минерали и микроелементи.
Според специалистите именно тези части на животното съдържат най-високи концентрации на:
- желязо;
- цинк;
- селен;
- мед;
- витамин А;
- витамини от група B;
- холин.
Всички тези вещества участват в производството на енергия, образуването на червени кръвни клетки, нормалната работа на нервната система и имунитета.
Диетологът Уесли Макуортър от Academy of Nutrition and Dietetics определя карантията като една от най-хранително плътните храни, които съществуват.
Черният дроб е истинска витаминна бомба
Сред всички видове карантия именно черният дроб се откроява като най-богатият на хранителни вещества.
Изследванията показват, че той съдържа особено високи количества:
- витамин А;
- желязо;
- витамин B12;
- витамин B6;
- цинк;
- селен;
- холин.
Холинът привлича все по-голям интерес сред учените през последните години. Той участва в множество метаболитни процеси и вероятно има важна роля за паметта, концентрацията и мозъчната функция.
Недостигът на желязо и витамин B6 остава сравнително чест дори в развитите държави и може да бъде свързан с умора, отпадналост и затруднена концентрация.
Сърце, бъбреци и далак също крият ценни хранителни вещества
Не само дробът впечатлява със своя хранителен профил.
Според наличните научни данни:
- сърцето е отличен източник на ниацин (витамин B3) и витамин B2;
- бъбреците също съдържат големи количества витамини от група B;
- далакът е толкова богат на минерали, че някои учени го определят като естествен мултивитамин.
Тези органи осигуряват ценни хранителни вещества при сравнително малки порции.
А какво да кажем за воденичките и езика?
Макар върху тях да има по-малко научни изследвания, експертите смятат, че и те могат да бъдат ценна част от разнообразното хранене.
Воденичките съдържат:
- качествен белтък;
- витамин B12;
- желязо;
- цинк.
Телешкият и свинският език пък осигуряват:
- витамини от група B;
- цинк;
- желязо;
- селен.
При някои части, като мозък например, се откриват и омега-3 мастни киселини, както и витамин C – необичайна комбинация за животински продукт.
Защо изхвърляме толкова ценна храна?
Освен хранителната стойност, учените обръщат внимание и на друг важен проблем – хранителните отпадъци.
Според експертите между 12% и 44% от теглото на селскостопанските животни представлява карантия. Значителна част от нея никога не достига до човешката трапеза, а се използва за животински фуражи, промишлеността или просто се изхвърля.
Според специалистите по устойчиво хранене по-доброто използване на тези продукти може едновременно да намали хранителните отпадъци и да осигури ценни хранителни вещества на населението.
Подходяща ли е карантията за всеки?
Въпреки многобройните си ползи, карантията не е подходящ избор за всички хора.
Специалистите препоръчват повишено внимание при:
- бременни жени, особено през първия триместър, заради високото съдържание на витамин А в черния дроб;
- хора с хемохроматоза или други заболявания, свързани с натрупване на желязо;
- пациенти с подагра или повишена пикочна киселина, тъй като органните меса съдържат повече пурини;
- хора с напреднало бъбречно заболяване или специфични нарушения в липидния профил, при които храненето трябва да бъде индивидуално съобразено.
За повечето здрави хора обаче умерената консумация на карантия може спокойно да бъде част от разнообразното меню.
Изследователите признават, че все още липсват достатъчно качествени проучвания за всички видове карантия. Не е напълно ясно например как различните методи на обработка и готвене влияят върху хранителния им състав.
Въпреки това наличните доказателства показват, че карантията съперничи по хранителна стойност на храни като яйцата, зеленолистните зеленчуци и дребните мазни риби. Именно затова интересът към нея постепенно се възражда както сред специалистите по хранене, така и сред любителите на традиционната кухня.
При здрави хора, умерената консумация на дробчетата, воденичките, езикът и сърцето може да допринесе за по-разнообразно и богато на хранителни вещества меню. Ако имате хронично заболяване или специални хранителни нужди, обсъдете включването на такива храни със своя лекар или диетолог.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—-------------------------------
Източници
- National Geographic: Защо си струва да ядем повече карантия
- Academy of Nutrition and Dietetics: Академия по хранене и диететика
