Първата реакция при болка обикновено е хапче от аптечката. Нов анализ на Университета в Аделейд показва, че упражненията при болка могат да облекчават симптомите със сравним ефект. Това важи за мигрена, менструални болки и хронична болка. Изненадата е, че най-добре работят по-леките и кратки програми.
Какво показва новият анализ за упражненията при болка?
Изследователите обединяват данни от 157 систематични прегледа. Те обхващат 2736 рандомизирани контролирани проучвания и над 220 000 участници. Резултатите са публикувани в журнала Pain Reports.
Според анализа упражненията намаляват болката с около 1,1 точки по скала от 0 до 10. Този ефект е приблизително с 60% по-голям от средното облекчение при често използваните лекарства. Сравнението обаче е с отделни проучвания при хронична болка, а не с пряк експеримент.
„В момент, когато търсим безопасни и ефективни начини за овладяване на болката извън лекарствата, тези находки дават сериозни доказателства", казва Карол Махер, водещ изследовател в Университета в Аделейд. По думите ѝ упражненията заслужават по-редовно място в грижата за болката.
Ефектът се проявява при широк кръг състояния. Учените споменават мигрена, менструални болки и хронична болка. Включени са различни форми на движение, от пилатес до тай чи.
Така изводът не се ограничава до един вид болка или до една тренировка. Анализът дава широка картина за ролята на движението в грижата за болката. Именно мащабът му го прави по-убедителен от отделно проучване.
Кои упражнения работят по-добре, леките или интензивните?
Екипът проучва как видът, интензивността и продължителността на тренировките влияят на облекчението. Резултатът е неочакван за мнозина.
- Леката интензивност дава по-голямо облекчение от умерените до интензивните натоварвания.
- По-кратките програми, от около 12 седмици, показват по-силен ефект от по-дългите.
- Под 120 минути седмично се оказват по-ефективни от по-големите обеми движение.
„По-многото не е задължително по-добро", подчертава водещият изследовател Бен Сингх. Според него хората не е нужно да тренират по-усилено или по-дълго, за да получат реална полза.
Това е особено важно за хората с хронична болка. За тях седмичните норми често изглеждат непостижими. Според авторите програмите под 120 минути седмично са и по-лесни за спазване.
По-щадящият подход може да е по-реалистична отправна точка. Кратка разходка, бавно упражнение на пилатес или занимание с тай чи е по-постижимо от изтощителна тренировка. Така движението остава част от ежедневието, а не още една тежка задача.
Как движението намалява болката в организма?
Според Сингх при физическа активност тялото отделя вещества като ендорфини и серотонин. Те намаляват силата, с която усещаме болката, и повишават болковия праг. Така организмът понася по-добре същото дразнене.
Упражненията също така успокояват възпалението. Те променят начина, по който мозъкът реагира на болковите сигнали. Допълнителен плюс е подобреното настроение.
Механизмите са няколко и действат заедно:
- химически – ендорфини и серотонин, които притъпяват усещането за болка;
- имунни – по-слабо възпаление в организма;
- нервни – променена реакция на мозъка към болковите сигнали;
- емоционални – по-добро настроение и по-голяма устойчивост.
Защо упражненията все още не се предписват като лечение на болка?
Авторите отбелязват, че упражненията остават недостатъчно използвани при лечение на болка. Те рядко се предписват с прецизността на медикамент. Често човекът чува само общия съвет „бъдете активни".
„Вместо конкретна програма, хората получават общ съвет", посочва Сингх. Липсва яснота какъв вид упражнения, с каква интензивност и за колко време. Лекарите се нуждаят от насоки кои упражнения за кои пациенти работят.
Изследователите предупреждават и за ограничения. Упражненията не са универсално решение и не гарантират край на болката. Ефектът зависи от причината за болката, от физическата форма и от това доколко човек спазва програмата.
Анализът показва, че леките и кратки програми за движение могат да облекчат болката. Дори под два часа седмично може да е достатъчно. Преди да започнете, обсъдете подходящия вид упражнения с лекар или физиотерапевт, особено при хронично или неясно заболяване.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
