Колкото повече се движим, толкова по-нисък е рискът от диабет тип 2. Това показва ново мащабно изследване на учени от Медицинския център на Лайденския университет в Нидерландия. То проследява близо 88 000 възрастни в продължение на почти осем години.
Резултатите са публикувани в научното списание Diabetes, Obesity and Metabolism. В края на септември те ще бъдат представени и на годишния конгрес на Европейската асоциация за изследване на диабета (EASD) в Милано. Изненадата е в това кой печели най-много от физическата активност и защо отговорът зависи от начина, по който мерим ползата.
Как учените измерват движението?
Изследването използва данни от британската здравна база UK Biobank. Участниците са 87 975 души без диабет, със средна възраст около 63 години. 57% от тях са жени.
Вместо да разчитат на спомените на хората, учените използват обективен уред. Всеки участник носи акселерометър на китката в продължение на седем последователни дни.
Изследователите следят т.нар. умерена до интензивна физическа активност. Това е натоварване, при което човек леко се задъхва, например:
- бързо ходене;
- бягане;
- каране на колело.
Участниците са разделени на група с по-ниска и група с по-висока активност спрямо средните стойности за тяхната възраст. Така по-възрастните не попадат автоматично сред „неактивните“.
Колко движение прави разлика?
Разликата между двете групи е значителна. По-активните натрупват средно 409 минути седмично, или почти седем часа. По-малко активните, едва 121 минути.
За 7,7 години диабет тип 2 развиват 2140 участници, или 2,4%. Сред по-активните заболяват 748 от 44 020 души (около 1,7%). Сред по-малко активните те са 1392 от 43 955 (около 3,2%).
Учените отчитат възраст, пол, образование, тютюнопушене, продължителност на съня и фамилна обремененост. След тези корекции по-малко активните имат около два пъти по-висок относителен риск от диабет тип 2.
Защо ползата изглежда различна при млади и възрастни?
Тук проучването става особено интересно. При хората под 63 години ниската активност е свързана с близо 2,5 пъти по-висок риск. При тези над 63 години рискът е с 65% по-висок.
На пръв поглед излиза, че движението помага повече на по-младите. Учените обаче предупреждават, че това е само половината от истината.
Каква е разликата между относителен и абсолютен риск?
Относителният риск показва колко пъти е по-вероятно заболяването в една група спрямо друга. Абсолютният риск показва колко реални случая на болест има.
По-възрастните по принцип боледуват по-често от диабет. Затова дори по-малкото относително намаление означава повече предотвратени случаи. Анализът по петгодишни възрастови групи потвърждава, че абсолютната полза от движението расте с възрастта.
„Нашите резултати подчертават защо е важно да гледаме едновременно относителния и абсолютния риск“, коментира авторът Цюю Фън от Лайденския университет. Според него относителният риск сам по себе си не показва колко случая могат да бъдат предотвратени в различните групи.
При мъжете абсолютната разлика е по-голяма и расте рязко с възрастта. При жените тя остава сравнително стабилна във всички възрастови групи.
Помага ли движението при преддиабет?
Да, макар относителната връзка да е по-слаба. При хората без преддиабет ниската активност е свързана с над два пъти по-висок риск. При тези с преддиабет рискът е с 54% по-висок.
Според авторите обаче абсолютното намаление на риска е по-голямо именно при хората с по-висок метаболитен риск. С други думи, движението има реална стойност точно за онези, които са най-близо до диагнозата.
Има ли значение по кое време на деня спортуваме?
Хората, които се движат основно между 13:00 ч. и полунощ, имат с около 10% по-нисък относителен риск от тези, които тренират сутрин. При по-младите разликата е 23%, а при по-възрастните, едва 4%.
Тези данни обаче изискват предпазливост. В научната публикация анализът на времето е определен като проучвателен, без ясни разлики между групите. „Нашите резултати не подкрепят различни препоръки за времето на тренировка за отделните групи“, подчертава ръководителят на изследването д-р Диана ван Хеемст.
Какви са ограниченията на проучването?
Изследването е наблюдателно. То показва връзка, но не доказва пряка причина и следствие. Самите автори посочват и други ограничения:
- участниците в UK Biobank са по-здрави, по-заможни и по-образовани от средното население;
- 97% от тях са от европейски произход, което ограничава обобщаването на резултатите;
- преддиабетът е установен години преди измерването на активността и статусът може да се е променил.
Какво означава това за хората?
Настоящите препоръки съветват възрастните да отделят поне 150 минути седмично за умерена до интензивна физическа активност. „Всички възрастни трябва да бъдат насърчавани да бъдат толкова активни, колкото могат“, казва д-р Ван Хеемст.
Населението застарява, а рискът от диабет тип 2 расте с годините. Според проучването именно при по-възрастните редовното движение може да предотврати най-много нови случаи.
Повече движение е свързано с по-нисък риск от диабет тип 2 във всяка възраст. След 60 години или при преддиабет всяка допълнителна разходка има още по-голяма тежест за превенцията. Ако имате хронично заболяване, обсъдете с личния си лекар какво натоварване е подходящо за вас.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Фън Ц. и съавт. Възрастовоспецифични връзки между умерената до интензивна физическа активност и относителния и абсолютния риск от диабет тип 2 при участници в UK Biobank. Diabetes, Obesity and Metabolism, 2026
- Повече физическа активност е свързана с по-нисък риск от диабет тип 2 при възрастните – News-Medical
