Растителната диета често се възприема като здравословна алтернатива, но ново мащабно проучване установява, че не всички растителни храни са еднакво полезни за сърдечно-съдовото здраве

Според изследване, публикувано в престижното списание The Lancet Regional Health - Europe, качеството и степента на обработка на храните имат ключово значение за превенцията на сърдечно-съдови заболявания.

Какво показва проучването

Изследователи от водещи френски научни институции проследяват здравословното състояние на над 63 000 възрастни в продължение на средно 9 години, като част от тях са наблюдавани до 15 години. Резултатите показват, че минимално обработените растителни храни намаляват сърдечно-съдовия риск с 40%, докато ултра-преработените растителни продукти могат да го увеличат със същия процент.

Снимка: Canva

Изследователите не се ограничават само с класификацията на храните като растителни или животински. Те анализират също хранителната стойност (съдържание на мазнини, захар, сол, антиоксиданти, витамини и минерали) и степента на индустриална обработка.

Ключови открития за сърдечно-съдовото здраве

1. Минимално обработените растителни храни защитават сърцето

Участниците, които консумираха повече висококачествени растителни храни с минимална обработка, показаха около 40% по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с тези, които ядяха предимно животински продукти и по-малко хранителни растителни храни.

Минимално преработени растителни продукти са „звездите“ на здравословното хранене. Те са в състояние, близко до естественото си, или са преминали през лека обработка, която не променя съществено техния състав.

Това са цели храни, които са били почистени, нарязани, изсушени, замразени, варени или пастьоризирани, за да станат годни за консумация или за по-дълго съхранение.

Снимка: iStock

Към тях спадат:

  • пресни, замразени или сушени плодове и зеленчуци.
  • Сурови или печени ядки и семена (без добавена захар/сол).
  • Бобови култури (леща, боб, нахут), включително консервирани само във вода и сол.
  • Пълнозърнести храни като кафяв ориз, киноа и овесени ядки.

Ползи: Запазват всички фибри, витамини, минерали и антиоксиданти. Те са в основата на диетите, свързани с дълголетие и нисък риск от хронични заболявания.

2. Ултра-преработените растителни храни изтриват ползите

Хората, които консумираме ултра-преработени растителни продукти като индустриални пълнозърнести хлябове, готови супи от магазина, замразени паста-ястия или предварително приготвени салати с дресинг, не показват намален сърдечно-съдов риск в сравнение с тези, които консумират повече животински храни.

Фактът, че един продукт е „растителен“ или „веган“, не го прави автоматично здравословен.

Ултра-преработени растителни продукти са индустриални формулировки, които съдържат малко или никаква цяла храна. Те се състоят от вещества, извлечени от храни (изолати, нишестета, хидрогенирани мазнини), и добавки (емулгатори, оцветители, изкуствени аромати), предназначени да имитират вкуса и текстурата на истинска храна.

Такива са: 

  • „фалшивото месо“, като веган бургери, наденички и „нагетс“, направени от соев или грахов протеинов изолат с множество добавки.
  • Сладкиши и закуски: Индустриален хляб, бисквити, чипс, подсладени зърнени закуски.
  • Газирани напитки и някои растителни млека с добавени захари, аромати и сгъстители.

Снимка: Canva

3. Най-високият риск: ултра-преработени с ниска хранителна стойност

Най-тревожните резултати се наблюдават при хора, чиято диета е доминирана от ултра-преработени растителни храни с ниска хранителна стойност като чипс, подсладени плодови напитки, шоколадови сладкиши, захаросани зърнени закуски и солени бисквити. 

Техният риск от сърдечно-съдови заболявания е приблизително 40% по-висок от този на хората, консумиращи качествени минимално обработени растителни храни.

Защо степента на обработка е толкова важна

Според изследователите класификацията, приета в проучването, ултра-преработените храни преминават през значителна биологична, химична или физическа обработка като екструзия, предварително пържене, хидролиза или ултра-високотемпературна обработка.

Тези продукти често съдържат:

  •  Хранителни добавки, които не са необходими за безопасността на продукта (оцветители, емулгатори, подсладители)
  • Индустриални субстанции като хидрогенирани масла, глюкозо-фруктозен сироп, хидролизирани протеини и инвертирана захар

Експертите подчертават, че за разбиране на връзката между диетата и сърдечно-съдовите заболявания е необходимо да се вземат предвид не само растителният или животински произход на храните, но и тяхната хранителна стойност и степен на обработка.

Какво да избираме за здраво сърце

Резултатите от проучването подкрепят публичните здравни препоръки, които насърчават консумацията на растителни храни с висока хранителна стойност и минимална обработка.

Препоръчителни растителни храни:

  • Пресни плодове и зеленчуци
  • Замразени плодове и зеленчуци без добавени мазнини, сол или захар
  • Висококачествени консервирани плодове и зеленчуци без добавки
  • Пълнозърнести храни с минимална обработка
  • Бобови растения и ядки в естествен вид

Храни, които трябва да ограничим:

  • Индустриални закуски и чипс
  • Подсладени напитки с растителни екстракти
  • Захаросани зърнени закуски за закуска
  • Готови храни с много добавки и консерванти
  • Шоколадови изделия с високо съдържание на захар 

Проучването показва, че не всяка растителна диета е еднакво полезна за профилактиката на сърдечно-съдови заболявания. Качеството и минималната обработка на растителните храни са от решаващо значение за защитата на сърдечното здраве.

Важно е да се фокусираме върху цялостни, естествени растителни продукти, богати на хранителни вещества, и да ограничим ултра-преработените алтернативи, дори когато те се представят като "здравословни" или "растителни".

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

-------------------------------------------------- 

Източници

  1. Prioux C., Kesse-Guyot E., Srour B., et al. (2025). Риск от сърдечно-съдови заболявания и балансът между храни от животински и растителен произход, хранителна стойност и степен на преработка на храните в френската кохорта NutriNet-Santé: проучване с дългосрочно наблюдение. The Lancet Regional Health - Europe
  2. INRAE - Национален изследователски институт за земеделие, храни и околна среда. (2025). Ново проучване показва, че някои растителни диети могат да повишат риска от сърдечни заболявания. ScienceDaily.
  3. Rauber F., da Costa Louzada M.L., Chang C. et al. (2024). Последици от ултрапреработката на храни върху сърдечно-съдовия риск, като се имат предвид храни от растителен произход: анализ на кохортата на биобанката на Обединеното кралство. The Lancet