Живеем в култура, която възхвалява здравословното хранене. „Чистото хранене“, детокс менютата и списъците със „забранени“ храни изпълват социалните мрежи. Но за някои хора стремежът към идеална чиния се превръща в строги правила, тревожност и изолация.
Това състояние има име, орторексия (orthorexia nervosa). Експертите я описват като нездравословна фиксация върху „правилното“ хранене, която пречи на работата, отношенията и ежедневието. Ето как се разпознава, с какво се различава от грижата за здравето и какво помага.
Какво е орторексия?
Терминът е въведен през 1997 г. от американския лекар Стивън Братман. Произлиза от гръцките думи orthos („правилен“) и orexis („апетит“).
За разлика от анорексията, която се върти около теглото и количеството храна, орторексията засяга качеството и „чистотата“ на храната. „Орторексията е съсредоточена върху качеството и чистотата на храните, а не върху количеството“, обяснява Вивиан Форнасаро-Донахю, диетолог в свързаната с Харвард болница Massachusetts General Hospital.
Орторексията не е официална диагноза. Тя не фигурира нито в DSM-5, диагностичния наръчник на Американската психиатрична асоциация, нито в Международната класификация на болестите. Според специалистите тя споделя черти с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и генерализираното тревожно разстройство.
Как започва орторексията?
Често всичко тръгва от добро намерение, повече зеленчуци, по-малко преработени храни. Постепенно обаче отпадат цели групи храни, например млечните продукти или зърнените храни. След това човек започва да избягва храни с добавки, пестициди или съставки като мазнини, захар и сол, посочват от австралийската организация Eating Disorders Victoria.
Според Харвард хората с орторексия често имат история на ограничителни диети. Обзор, публикуван в списание Nutrients, очертава и други рискови фактори:
- перфекционизъм и склонност към обсесивни мисли;
- недоволство от тялото и минали диети;
- стрес, тревожност и нужда от контрол;
- влиянието на социалните мрежи и тренда за „чисто хранене“.
Кои са симптомите на орторексия?
Границата между грижата за здравето и обсесията не винаги е ясна. Форнасаро-Донахю посочва няколко предупредителни сигнала:
- Строги самоналожени правила. Пълното изключване на цяла група храни, например всичко със захар, подсказва, че целите са твърде рестриктивни.
- Прекомерно време за етикети, планиране и пазаруване. Тревожно е, когато това става за сметка на работата, хобитата или близките.
- Тревога, когато храненето не е „перфектно“. Ресторант, гости или служебно събитие предизвикват истински страх, защото менюто е извън контрол.
- Чувство за превъзходство над другите. Осъждането на чуждото хранене води до отдръпване и изолация.
Към тях се добавят вина след всяко „отклонение“, промени в настроението, тревожност и депресивни симптоми. „Здравословният режим трябва да носи удовлетворение. Тревогата, че може да изядете нещо „нездравословно“, е предупредителен знак“, подчертава Форнасаро-Донахю.
Опасна ли е орторексията за здравето?
Парадоксът е, че стремежът към здраве може да навреди на тялото. Според статия в медицинското списание Federal Practitioner орторексията може да доведе до недохранване, разпад на отношения и влошено качество на живот.
Обзорът в Nutrients предупреждава и за дефицити на белтъчини, мазнини, витамини и минерали. При продължителни ограничения са възможни остеопороза и отслабен имунитет.
Колко често се среща орторексията?
Точни данни липсват, защото няма единни диагностични критерии. Проучванията използват въпросници, които по-скоро отчитат риск, отколкото поставят диагноза.
Испанско проучване, публикувано в BMC Psychiatry, установява риск от орторексия при 17% от 454 студенти. Полско проучване сред 447 студенти отчита риск при 22,6% от участниците. Изследователите предупреждават, че подобни въпросници могат да надценяват проблема, затова цифрите изискват предпазливо тълкуване.
Как се лекува орторексията?
Проучванията за най-добрия подход все още са малко. Специалистите обаче са единодушни, че най-добре помага мултидисциплинарен екип:
- диетолог, за изграждане на гъвкав и пълноценен режим на хранене;
- психотерапевт, за работа с мисленето „всичко или нищо“ по отношение на храната, като сред най-прилаганите методи е когнитивно-поведенческата терапия;
- лекар, за преценка дали са нужни лечение на съпътстващи състояния като тревожност или ОКР.
Подкрепата на семейството и приятелите също е важна за възстановяването. „В идеалния случай всички работят заедно, за да ви осигурят възможно най-добрата подкрепа“, казва Форнасаро-Донахю.
Здравословното хранене е ценен навик, докато носи удовлетворение, а не страх. Ако правилата за храна започнат да диктуват настроението, времето и социалния ви живот, това е сигнал за внимание. Разговорът с личен лекар, психолог или диетолог е добра първа стъпка и с правилната подкрепа възстановяването е възможно.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
Изберете Светът на здравето като любим източник в Google
