Сутрешното кафе прави много повече от това да ни събуди. Ново изследване на ирландски учени показва, че връзката кафе и чревен микробиом може да обяснява част от ефекта на напитката върху настроението, стреса и паметта.
Най-изненадващото е, че подобни промени се наблюдават и при безкофеиновото кафе. Резултатите подсказват, че кофеинът далеч не е единствената активна съставка в чашата.
Какво точно изследват учените?
Проучването е публикувано в списание Nature Communications. Провеждат го учени от APC Microbiome Ireland, изследователски център към University College Cork.
Фокусът е върху оста черва–мозък. Това е двупосочна връзка между микроорганизмите в храносмилателния тракт и мозъка. Сигналите пътуват по нервите, чрез хормони, имунни реакции и вещества, които бактериите произвеждат.
В изследването участват 62 души:
- 31 редовни консуматори на кафе, които пият по 3–5 чаши дневно;
- 31 души, които обичайно не пият кафе.
Прием от 3–5 чаши на ден съответства на умереното количество, което Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) определя като безопасно за повечето хора.
Участниците попълват психологически тестове и водят дневник на храненето и приема на кофеин. Учените събират и проби от изпражнения и урина, за да проследят промените в микробите и метаболизма.
Какво се случва, когато спрем кафето?
Първо любителите на кафе го спират напълно за две седмици. През този период те многократно преминават тестове и дават проби.
Промяната е видима. Профилът на чревните метаболити, малки молекули, които бактериите произвеждат, докато преработват храната, се различава съществено от този на хората, които не пият кафе.
След това кафето се връща в менюто. Половината участници получават обикновено, а другата половина – безкофеиново кафе, без да знаят кое от двете пият.
И в двете групи учените отчитат по-нисък възприеман стрес, както и по-ниски стойности по скалите за депресивност и импулсивност. Това подсказва, че част от ефекта на кафето върху настроението не зависи само от кофеина.
Кои чревни бактерии „обичат“ кафето?
При пиещите кафе някои бактериални видове са по-многобройни. Сред тях са Eggerthella и Cryptobacterium curtum.
Според авторите Eggerthella вероятно участва в секрецията на киселини в стомаха и червата. Cryptobacterium curtum пък може да има роля в образуването на жлъчни киселини. И двата процеса потенциално създават среда, която не благоприятства вредните бактерии и инфекциите.
Учените отчитат и повече бактерии от групата Firmicutes. Предишни изследвания свързват тази голяма група микроби с положителни емоции при жените.
Безкофеиново или обикновено кафе – каква е разликата?
Тук идва една от най-интересните находки. Двата вида кафе не действат по един и същи начин.
- Безкофеиновото кафе се свързва с по-добри резултати в тестовете за учене и памет. Този ефект не се наблюдава при обикновеното кафе.
- Кофеиновото кафе се свързва с по-малко тревожност, по-добра бдителност и концентрация, както и с по-нисък риск от възпаление.
Как безкофеиновата напитка влияе на паметта? Кафето съдържа хиляди химични съединения, сред които полифеноли. Тези растителни вещества действат като антиоксиданти и взаимодействат с чревните микроби, което може да повлияе на метаболизма.
„Кафето е нещо повече от кофеин. То е сложен хранителен фактор, който взаимодейства с чревните ни микроби, с метаболизма и дори с емоционалното ни благополучие“, коментира проф. Джон Крайън, главен изследовател в APC Microbiome Ireland и кореспондиращ автор на изследването.
Означава ли това, че трябва да пием повече кафе?
Проучването е малко, едва 62 участници и не доказва, че кафето директно причинява промените в настроението, паметта или червата. То показва връзки и възможни биологични механизми.
Важно е да се знае и още нещо. Изследването е финансирано от Института за научна информация за кафето (ISIC), организация, подкрепяна от производители в кафе сектора. Това не обезсилва резултатите, но означава, че те трябва да бъдат потвърдени от по-големи и независими проучвания.
Според EFSA до 400 mg кофеин дневно са безопасни за повечето здрави възрастни, а при бременност границата е 200 mg. Хората с безсъние, тревожност, ритъмни нарушения на сърцето или киселини е добре да обсъдят приема на кафе с лекар.
Кафето не е просто източник на кофеин, то влияе и на чревните бактерии, които „разговарят“ с мозъка. Ако кофеинът ви притеснява, безкофеиновото кафе може да запази част от ползите. Умереността обаче остава водещият принцип.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Проучване за ефектите на кафето върху оста черва–мозък – Nature Communications (2026)
- „Учените откриват какво всъщност прави кафето с червата и мозъка“. ScienceDaily
- Кофеин. Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)
