Коледните и новогодишните празници носят усещане за уют, споделеност и изобилие. Те обаче са и период, в който кардиолозите отчитат тревожна закономерност, рязко увеличаване на сърдечно-съдовите инциденти, хоспитализациите и спешните състояния. Инфаркти, аритмии и тежки хипертонични кризи зачестяват именно в дните, които традиционно свързваме с радост и почивка.
Причината рядко е „внезапно разболяване“. Много по-често празниците действат като катализатор, моментът, в който натрупани във времето рискове се проявяват клинично. Преяждането, високият прием на сол и алкохол, студеното време, емоционалното напрежение и нарушаването на ежедневния режим създават перфектната буря за сърцето.
По темата говори д-р Динко Господинов, кардиолог с над 10 години опит в диагностиката и лечението на артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ритъмни нарушения и сърдечна недостатъчност. Той е първият специалист в Пловдивския регион, сертифициран с European Examination in Core Cardiology Certificate.
Защо именно по празниците се увеличават инфарктите?
„По време на празниците не възникват внезапно нови сърдечни заболявания. Това, което наблюдаваме, е клинична изява на вече съществуващи, но дълго време компенсирани състояния“, обяснява д-р Господинов.
В основата на инфаркта на миокарда стои атеросклерозата, хроничен и бавно прогресиращ процес на стесняване на коронарните съдове от холестеролови плаки. Той може да протича с години без никакви симптоми. Инфарктът настъпва, когато плаката се разкъса и доведе до остро запушване на съда, прекъсвайки кръвоснабдяването на част от сърдечния мускул.
Празничният период често осигурява условия този процес да достигне критичната си точка. Студеното време предизвиква спазъм на кръвоносните съдове, обилното хранене и алкохолът натоварват метаболизма, а емоционалният стрес, недоспиването и пропускането на медикаменти допълнително повишават риска.
Скритите симптоми на исхемичната болест
Много хора живеят с исхемична болест на сърцето, без да подозират това. Липсата на симптоми не означава липса на риск.
„Типичните прояви включват задух при физическо усилие, необичайна умора, стягане или тежест зад гръдната кост, както и болка, която може да се разпространи към лявата ръка, рамото, шията или долната челюст“, уточнява кардиологът.
В ежедневието това състояние е познато като „гръдна жаба“ (стенокардия). При стабилната форма болката се появява при натоварване и отшумява в покой или след нитроглицерин. Ако обаче симптомите се появят в покой, станат по-силни или по-продължителни, говорим за нестабилна стенокардия, спешно състояние с висок риск от инфаркт.
Пътуванията и високата надморска височина – допълнителен риск
Празниците често са свързани с пътувания до планински курорти. Рязката промяна в надморската височина води до понижаване на кислородното насищане на кръвта, ускоряване на сърдечната честота и често до повишаване на артериалното налягане.
„При хора със сърдечно-съдови заболявания това допълнително натоварва сърцето и най-често води до рязко повишаване на кръвното налягане“, предупреждава д-р Господинов.
Рязкото преяждане, защо натоварва сърцето, дори когато храната е „домашна“
Една от най-честите празнични грешки е рязкото преяждане. Дори качествената, домашно приготвена храна не е безобидна, когато се приема в прекомерни количества.
След обилен прием на храна голяма част от кръвния поток се пренасочва към храносмилателната система, което временно намалява резерва за кръвоснабдяване на сърдечния мускул. При здрави хора това обикновено се компенсира, но при пациенти с коронарна болест или сърдечна недостатъчност могат да се появят задух, гръдна тежест и сърцебиене.
Освен това се повишават кръвната захар и инсулинът, активира се симпатиковата нервна система, задържа се натрий и се покачва артериалното налягане. Раздуването на стомаха може да провокира и нарушения на сърдечния ритъм при хора с предразположение.
Солта – подценяваната опасност на празничната трапеза
Особено сериозен проблем е приемът на т.нар. „скрита сол“. Тя не идва само от солницата, а от традиционни празнични храни като кисело зеле, саламурено сирене, осолени меса, маслини и домашни колбаси.
„Само една порция от тези храни може да съдържа между 2 и 3 грама сол, при препоръчителен дневен прием до 5 грама за здрави хора“, подчертава д-р Господинов.
В рамките на часове след солено хранене организмът задържа вода, увеличава се обемът на циркулиращата кръв и артериалното налягане може да се повиши с 10 до 25 mmHg – стойности, които значително увеличават риска от инсулт или инфаркт при уязвими пациенти.
„Синдромът на празничното сърце“ – когато алкохолът отключва аритмии
В медицината съществува понятието „синдром на празничното сърце“. То описва появата на сърдечни аритмии, най-често предсърдно мъждене, след обилен прием на алкохол, често комбиниран с преяждане, недоспиване и дехидратация.
Първите симптоми включват внезапно сърцебиене, задух, отпадналост, замайване и усещане за „прескачане“ на сърцето. Това състояние е особено опасно за хора с високо кръвно налягане или преживян инфаркт.
Алкохолът по празниците: митът за „безопасната доза“
Съвременните данни от водещи здравни организации показват, че не съществува абсолютно безопасно ниво на консумация на алкохол. Дори малки количества са свързани с повишен риск от хипертония и ритъмни нарушения.
„Ако въобще се допуска алкохол, говорим за строго ограничени количества – около 100 мл вино за жените и до 200 мл за мъжете. Това не означава безопасност, а по-нисък относителен риск“, уточнява кардиологът.
Кога симптомите изискват незабавна лекарска помощ?
Гръдна болка или тежест, продължаваща повече от 10–15 минути, новопоявил се задух, силно или неправилно сърцебиене, замайване, припадък или рязко повишаване на артериалното налягане са сигнали, които не бива да се подценяват и изискват незабавна медицинска оценка.
В духа на мисията за достъпна и качествена храна д-р Господинов подчертава значението на минимално преработените, сезонни и традиционни продукти – зеленчуци, бобови култури, кисело мляко, яйца и риба. Но дори най-добрата храна, приета в прекомерни количества, може да се превърне в рисков фактор.
„Умереността и съобразяването с индивидуалното здравословно състояние са ключът към реална защита на сърдечно-съдовото здраве – включително и по време на празници“, обобщава кардиологът.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
