Септември е, а по склоновете и край селските пътища шипката вече почервенява. За много българи тя е синоним на зимен чай и домашен мармалад. Но какво стои зад славата ѝ на „природна аптечка“?

Науката дава частичен отговор. Ползите от шипката се дължат най-вече на високото съдържание на витамин С и антиоксиданти. Данните за ставите, кожата и сърцето са обещаващи, но все още ограничени.

Какво всъщност е шипката?

Шипката е плодът на розата. Родът Rosa включва над 100 вида, а у нас най-разпространена е дивата обикновена шипка (Rosa canina). Именно тя е използвана в повечето клинични проучвания.

Снимка: Canva

Плодовете узряват, след като цветовете опадат, обикновено от началото до средата на есента. Смята се, че са по-сладки, ако се наберат след първата слана.

Колко витамин С има в шипката?

Според данните на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) две супени лъжици (16 г) диви шипки съдържат:

  • 26 калории и 6 г въглехидрати;
  • 4 г фибри;
  • 76% от дневната нужда от витамин С;
  • 6% от нуждата от витамин Е, 4% от витамин А и 3% от витамин В5.

Червено-оранжевият цвят идва от ликопен и бета-каротин – пигменти, свързани със здравето на кожата и очите. Шипката съдържа и катехини, кверцетин и елагова киселина. Витамин С пък е ключов за образуването на колаген и за имунната защита.

Има ли значение кога берем и как приготвяме шипката?

Да, и то голямо. Съдържанието зависи от вида, почвата и начина на обработка. Продължителната обработка с топлина и вода значително намалява витамин С.

Снимка: Canva

Проучване, публикувано в Antioxidants, открива още един нюанс. Оранжевите, не напълно узрели плодове съдържат най-много витамин С и Е. Късно набраните, тъмночервени шипки пък са най-богати на каротеноиди.

Помага ли шипката при болки в ставите?

Остеоартритът засяга около 10% от мъжете и 13% от жените над 60 години. Това е постепенно износване на хрущяла, което води до болка и възпаление.

Мета-анализ в Osteoarthritis and Cartilage обединява три рандомизирани проучвания с 287 пациенти. Хората, приемали прах от шипка, имат два пъти по-голям шанс да отчетат облекчение на болката спрямо плацебо.

Има обаче важни уговорки:

  • и трите проучвания са финансирани от производителя на продукта;
  • авторите призовават за независими, по-големи и по-дълги изследвания;
  • според друг обзор шипката намалява болката и сковаността, но не подобрява подвижността на ставите.

Може ли шипката да забави стареенето на кожата?

Маслото от шипка е популярно в козметиката, но доказателствата за него са ограничени. Семките съдържат полиненаситени мазнини, които поддържат защитната бариера на кожата.

Снимка: Canva

Двойносляпо проучване в Clinical Interventions in Aging проследява 34 души на възраст 35–65 години. След 8 седмици прием на прах от шипка бръчките около очите намаляват, а влагата и еластичността на кожата се подобряват.

Групата за сравнение обаче не приема плацебо, а астаксантин и постига сходен резултат. Данните за по-бързо заздравяване на рани с масло от шипка засега идват само от опити с гризачи.

Какво показват проучванията за сърцето и теглото?

Учени от Лундския университет в Швеция проследяват 31 души със затлъстяване. След 6 седмици ежедневна напитка с 40 г прах от шипка систоличното кръвно налягане спада с 3,4%, а „лошият“ LDL холестерол с 6%.

Напитката съдържа и 31 г фибри, които сами по себе си са полезни за сърцето. Телесното тегло и диастоличното налягане не се променят.

В японско проучване 32 души с наднормено тегло приемат таблетка със 100 мг екстракт от шипка дневно. След 12 седмици коремните мазнини намаляват повече, отколкото при плацебо. Проучването е проведено от компанията производител.

Важно: тези ефекти са постигнати с концентрирани прахове и екстракти. Една чаша шипков чай не може да се приравни на тях.

Безопасна ли е шипката за всички?

Шипката се смята за безопасна за повечето хора. Все още обаче не е известно дали е безопасна при бременност и кърмене.

Снимка: Canva

Високите дози витамин С могат да предизвикат гадене, стомашно разстройство, запек и киселини. Прекомерният прием може да навреди при:

  • повтарящи се камъни в бъбреците;
  • сърповидноклетъчна анемия;
  • хемохроматоза, нарушение, при което тялото натрупва излишно желязо.

Преди да започнете хранителна добавка с шипка, се консултирайте с лекар или фармацевт.

Шипката е ценен сезонен източник на витамин С, фибри и антиоксиданти. Запарвайте я, вместо да я варите дълго, за да запазите повече витамини. Данните за ставите, кожата и сърцето са обещаващи, но не заместват лечението, обсъдете добавките с лекар.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Какво представляват шипките и имат ли ползи за здравето – Healthline
  2. Хранителен състав на дивите шипки. База данни FoodData Central, USDA

  3. Оценка на шипките според съдържанието на биологично активни вещества. Journal of Food and Drug Analysis, 2017

  4. Биоактивни съединения и антиоксидантен капацитет на шипката според степента на зрялост. Antioxidants, 2018

  5. Терапевтични приложения на шипки от различни видове рози. International Journal of Molecular Sciences, 2017

  6. Намалява ли прахът от шипка болката при пациенти с остеоартрит? Мета-анализ на рандомизирани контролирани проучвания. Osteoarthritis and Cartilage, 2008

  7. Ефективност на стандартизиран прах от шипка върху бръчките, влагата и еластичността на кожата. Clinical Interventions in Aging, 2015

  8. Противовъзпалителни ефекти и възстановяване на кожната бариера при локално приложение на растителни масла. International Journal of Molecular Sciences, 2017

  9. Маслото от шипка ускорява заздравяването на рани. Planta Medica, 2018

  10. Ежедневният прием на екстракт от шипка намалява висцералните мазнини при хора с наднормено тегло. Diabetes, Metabolic Syndrome and Obesity, 2015

  11. Ефект на шипката върху рисковите маркери за диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания при хора със затлъстяване. European Journal of Clinical Nutrition, 2012