Много от нас добавят кимион, куркума или чили с убеждението, че така правят храната си не само по-вкусна, но и по-здравословна.
Ново контролирано изследване обаче поставя под въпрос доколко подправките и метаболитното здраве наистина вървят ръка за ръка, когато говорим за редовна, а не еднократна употреба.
Резултатите, публикувани в списанието Current Developments in Nutrition, не откриват ясна зависимост между дозата подправки и подобрението на кръвоносните съдове, кръвната захар или мазнините в кръвта след хранене, извод, който противоречи на по-ранни наблюдения за краткотрайна полза.
Защо отговорът на организма е важен
Високата кръвна захар, нездравословните нива на липидите, повишеното кръвно налягане и нарушената функция на кръвоносните съдове изграждат това, което лекарите наричат кардиометаболитен риск.
В световен мащаб нездравословното хранене е сред водещите му причини. Храни, богати на наситени мазнини и въглехидрати, водят до рязко покачване на кръвната захар и триглицеридите след хранене, показатели, които според специалистите предвиждат сърдечно-съдов риск дори по-точно от стойностите на гладно.
Именно затова реакцията на тялото в часовете след хранене е във фокуса на изследователите. Той се свързва с оксидативен стрес, хронично възпаление и нарушена ендотелна функция и FMD (поток-медиирана дилатация), метод, чрез който кардиолог, ангиолог или ендокринолог могат да преценят колко добре се разширяват кръвоносните съдове в отговор на повишен кръвоток.
Как протича изследването
В проучването участват 43 възрастни с повишена обиколка на талията, индекс на телесна маса между 25 и 35 и поне още един рисков фактор за сърдечносъдово заболяване.
В рамките на кръстосан контролиран експеримент участниците преминават през три четириседмични периода с ниска, умерена и висока доза подправки (съответно 0,5, 3,3 и 6,6 г на 2100 килокалории дневно), разделени от поне двуседмична пауза.
След всеки период участниците изяждат тестово хранене от 1192 килокалории, включващо девет билки и подправки. Ендотелната функция, глюкозата, инсулинът, триглицеридите и холестеролът се измерват на гладно и до 240 минути след храненето. Придържането към диетите е било изключително високо, 94%.
Резултати без ясна доза-зависима полза
Според изследователите, нито ендотелната функция, нито нивата на глюкоза, инсулин, триглицериди или холестерол показват значима разлика между трите дози подправки. FMD действително се повишава на 120-ата и 240-ата минута след хранене спрямо стойностите на гладно, но това се наблюдава при всички условия, независимо от количеството подправки.
Авторите отбелязват любопитен детайл, че тестовото хранене не предизвиква очакваното временно влошаване на съдовата функция, което може да е попречило на евентуален ефект от подправките да се прояви. Освен това участниците имат сравнително нормална съдова функция още в началото, оставяйки по-малко пространство за измерима подобрение.
Що се отнася до инсулиновия отговор и нивата на инсулин, се наблюдава известна разлика, по-нисък инсулинов отговор след хранене с ниска доза подправки в сравнение с умерената доза. Учените обаче признават, че причината остава неясна, тъй като инсулиновата чувствителност не е изследвана директно.
Отчетена е и слаба, преходна обратна връзка между постпрандиалната липемия и триглицеридите и FMD единствено при високата доза подправки на 120-ата минута, ефект, който изчезва до 240-ата минута.
Защо резултатите са неочаквани
Предходни изследвания подсказваха, че антиоксидантните свойства на кулинарните билки могат остро да подобрят липидния профил, оксидативния стрес и функцията на съдовете, особено при мазни и богати на въглехидрати хранения. Настоящото изследване поставя под въпрос дали тази полза се запазва при дългосрочен прием на подправки, а не само при еднократна консумация.
Ограничения на изследването
Екипът, финансиран от McCormick Science Institute и Националните здравни институти на САЩ, подчертава, че изследването вероятно няма достатъчна статистическа сила, за да улови по-скромни, но клинично значими ефекти. Липсва и контролна група без никакви подправки, което затруднява категоричните изводи. Индивидуалните реакции на участниците освен това варират значително, фактори като възраст, пол, ИТМ и наличие на метаболитен синдром не обясняват тези различия.
Практически изводи
Подправките остават ценен инструмент за редуциране на натрий и захар с подправки и за по-здравословно овкусяване на храната, това не се оспорва. Онова, което изследването поставя под въпрос, е представата, че редовната им употреба сама по себе си носи измерима полза за съдовото здраве и храненето извън добре познатите ѝ ползи за вкуса и намаляването на солта.
Диетолог или нутриционист вероятно ще препоръчат подправките като част от цялостен здравословен модел на хранене, а не като самостоятелно „лекарство" срещу кардиометаболитен риск.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
