Октомври е месецът на борбата с рака на гърдата, а мамографията отново е в центъра на вниманието. Много жени обаче продължават да я отлагат. Причината често не е липсата на време, а упорити митове.

Едни смятат, че изследването е нужно само при болни в рода. Други се страхуват от радиацията или чакат да напипат бучка. Ето какво всъщност показват научните данни за петте най-разпространени заблуди.

Нужна ли ми е мамография, ако в семейството ми няма рак на гърдата?

Да. Над 80% от жените с рак на гърдата нямат близка роднина с това заболяване, сочат данни на Изследователската фондация за рака на гърдата (BCRF). Наличието на фамилна обремененост повишава риска, но липсата ѝ не означава защита.

Снимка: Canva

Едва 5–10% от случаите са наследствени. Те се дължат най-често на вродени мутации в гените BRCA1 и BRCA2. Останалите тумори възникват от генетични промени, натрупани през живота. Роля играят възрастта, хормоналните фактори и начинът на живот.

Жените с фамилна обремененост обаче може да се нуждаят от изследвания по-рано. Американският колеж по радиология препоръчва индивидуална оценка на риска още до 25-годишна възраст.

Опасна ли е радиацията при мамография?

Радиацията при мамография е много ниска. Една стандартна 2D мамография носи доза от около 0,3 милисиверта (mSv). Това е малка част от естествения радиационен фон, на който всеки от нас е изложен за една година.

Рискът изглежда различно, когато се сравни с реалната заплаха. Според Европейската информационна система за рака (ECIS) всяка 11-а жена в ЕС развива рак на гърдата преди 74-годишна възраст. Научните оценки за риска от самото облъчване са в порядъка на 1 случай на 1000 жени след десетилетия редовни изследвания.

Снимка: Canva

Затова специалистите са единодушни, че ползата от ранното откриване многократно надвишава риска. Далеч по-опасен е недиагностицираният тумор.

Трябва ли да чакам да напипам бучка?

Не. Бучката в гърдата е най-честият симптом, но целта на скрининга е да открие тумора преди нея. Тогава болестта обикновено още не е засегнала лимфните възли.

Мамографията може да покаже промени до 3 години преди да се появи осезаема бучка, посочват специалистите по образна диагностика. А колкото по-рано е поставена диагнозата, толкова по-добра е прогнозата.

Ако все пак забележите промяна, не чакайте следващия планов преглед. Потърсете лекар веднага.

Гарантира ли редовната мамография, че съм в безопасност?

Не напълно. Мамографията е най-надеждният метод за скрининг, но пропуска до 20% от случаите, сочат изследванията. Това се нарича фалшиво отрицателен резултат.

Снимка: Canva

Рискът е по-висок при плътна гърдна тъкан. При нея жлезистата тъкан и туморът изглеждат еднакво бели на снимката. В такива случаи лекарят може да назначи допълнителни изследвания:

  • ехография на гърдите;
  • ядрено-магнитен резонанс (ЯМР);
  • мамография с контраст.

Може ли термографията да замести мамографията?

Не. Термографията открива температурни разлики в тъканите и звучи като по-удобна алтернатива. Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) обаче е категорична, че методът не е доказал ефективност като самостоятелен тест за скрининг.

Водещите медицински организации не препоръчват термографията за ранно откриване на рак на гърдата. Тя не може да замени мамографията.

Кога се прави мамография в България?

Препоръките се различават между държавите. Европейските насоки (ECIBC) препоръчват мамография на всеки две години за жени между 50 и 69 години със среден риск. За възрастите 45–49 и 70–74 години препоръката е условна.

Снимка: Canva

В България безплатната мамография е част от профилактичния преглед при личния лекар:

  • от 45 до 69 години – веднъж на 2 години;
  • над 70 години – веднъж на 3 години;
  • ехография на гърдите – от 30 до 50 години, веднъж на 2 години.

При оплаквания мамографията се назначава с диагностична цел, без възрастови ограничения.

Скринингът за рак на гърдата е за всички жени, не само за тези с болни в рода. Радиацията е минимална, а изследването открива тумора преди първите симптоми. Използвайте правото си на безплатна мамография и обсъдете с лекаря дали се нуждаете от допълнителни изследвания.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Изследователска фондация за рака на гърдата (BCRF). Развенчани митове за рака на гърдата
  2. Национална фондация за рака на гърдата (САЩ). Митове за рака на гърдата

  3. Световна здравна организация. Рак на гърдата: информационен лист

  4. Monticciolo D. и съавт. Скрининг за рак на гърдата при жени с повишен риск: препоръки на Американския колеж по радиология. Journal of the American College of Radiology, 2023

  5. Американско онкологично дружество. Рискът от радиация при образни изследвания

  6. Breastcancer.org – Термография

  7. Европейска информационна система за рака (ECIS).Рак на гърдата в ЕС: оценки за 2022 г.

  8. Инициатива на Европейската комисия за рака на гърдата (ECIBC). Европейски насоки за скрининг и диагностика

  9. НЗОК, Въпроси и отговори за профилактиката и лечението на рака на гърдата

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google