Около 200 милиона жени по света живеят с ендометриоза, заболяване, при което тъкан, наподобяваща лигавицата на матката, се развива извън нея. Това състояние често причинява силна болка и може да доведе до репродуктивни проблеми.
Въпреки, че ендометриозата е толкова разпространена, колкото диабет тип 2, ревматоидния артрит или мигрената, осведомеността за нея остава ниска. Това води до забавена диагноза и погрешни медицински заключения.
„Ендометриозата е недостатъчно проучено заболяване,“ казва проф. Асгерали Фазлеабас от Мичиганския държавен университет. „Ако пациентката не попадне на лекар, който разпознава симптомите, е възможно състоянието да бъде сбъркано със стомашно-чревни проблеми или възпалително заболяване на червата.“
Нови данни сочат пътя към нехормонални терапии
Изследователи от Мичиганския държавен университет (MSU) работят по разработки, които могат да доведат до нов тип лечение без използване на хормони, съобщава медицинското издание Medical Xpress. Това би било особено важно за жени, които не понасят хормонална терапия или планират бременност.
Проучването, финансирано от Националния институт по здравеопазване и Фондацията за ендометриоза в Америка, се фокусира върху взаимодействието между имунни клетки (макрофаги) и ендометриозните лезии.
„Епителните клетки в лезиите комуникират с макрофагите и променят тяхната функция,“ обяснява проф. Фазлеабас. „Вместо да се борят с възпалението, тези макрофаги започват да подпомагат растежа на болестната тъкан.“
По същество, клетките, които трябва да „почистват“ вредната тъкан, започват да създават благоприягна среда за развитие.
Заболяването започва още в юношеството
„Ендометриозата често започва още с първите менструации, понякога още на осемгодишна възраст,“ казва Фазлеабас. „Много момичета изпитват непоносима тазова болка, която се повтаря месечно и нарушава училищния и социалния им живот.“
Единственият сигурен начин за диагностика остава лапароскопията – инвазивна процедура, която лекарите не прилагат лесно при деца или тийнейджъри. При по-възрастни жени наличието на други гинекологични проблеми като миома или аденомиоза допълнително затруднява точната диагноза.
Какво следва?
Новите открития, публикувани в списанието iScience, разкриват механизъм, който може да се използва като отправна точка за създаване на нови, по-ефективни и нехормонални лечения.
„Хипотезата ни е, че „разговорът“ между епителните клетки и макрофагите създава условия, в които болестта може да се развива,“ обобщава проф. Фазлеабас.
Това разбиране отваря вратата към терапии, които да се насочат към самия механизъм на взаимодействие между клетките, без да се разчита на хормонални препарати.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
