Когато тийнейджърът се затваря в себе си, в повечето случаи това е естествена част от порастването, а не знак, че връзката с родителите се разпада. 

Психолозите и Световната здравна организация (СЗО) обаче съветват родителите да бъдат информирани за сигналите, при които дистанцията може да прерастне в проблем.

Ако детето доскоро разказва всичко за деня си, но изведнъж разговорите стават кратки, вратата на стаята остава затворена, а на въпроса „Как си?“ отговорът е само „Добре“, това е сред най-честите тревоги на родителите. През този етап минават почти всички семейства, а въпросът „Къде сбърках?“ е съвсем естествен.

По данни на СЗО всеки седми младеж между 10 и 19 години живее с психично разстройство, а тези състояния формират 15% от заболяванията в тази възраст. Повечето от тях остават неразпознати и нелекувани, а последиците често продължават и в зрелостта.

Снимка: VOYO

Нуждата от близост между поколенията е в центъра нa документалния филм „Closure | История без край“. Темата е особено важна за подрастващите, защото според СЗО именно младите се чувстват най-самотни, между 17 и 21% от хората на възраст 13-29 години.

Защо тийнейджърът се отдръпва от родителите си?

Тийнейджърът се отдръпва, защото започва да изгражда собствена самоличност. Психолозите наричат този процес индивидуализация, постепенното превръщане в самостоятелен възрастен.

Терапевтите от канадския консултативен център Wellness Counseling обясняват, че тийнейджърите не спират да имат нужда от родителите си. Променя се начинът, по който имат нужда от тях. Те продължават да разчитат на семейството за сигурност, насоки и безусловна подкрепа.

В тази възраст приятелите стават все по-важни. Чрез тях подрастващите откриват кои са извън семейството.

Затова е нормално тийнейджърът да:

  • прекарва повече време сам в стаята си;
  • отговаря кратко: „Нищо“, „Не знам“, „Всичко е наред“;
  • иска повече лично пространство и пази телефона си;
  • оспорва семейни правила и има собствено мнение;
  • предпочита компанията на приятелите пред семейните занимания.

Снимка: Canva

Какво се случва в мозъка на тийнейджъра?

Мозъкът на тийнейджъра все още се развива. Според Националния институт по психично здраве на САЩ (NIMH) той узрява чак към средата или края на 20-те години. Префронталната кора, която отговаря за планирането, приоритетите и разумните решения, е сред последните части, които съзряват.

Затова тийнейджърът може в един момент да настоява за пълна независимост, а след няколко часа да търси утеха. Това не оправдава грубото поведение, но помага на родителите да реагират с повече търпение.

 

 

Какво натоварва психиката на подрастващите днес?

Колкото повече рискови фактори се натрупват, толкова по-голямо е въздействието им върху психичното здраве на подрастващите, посочва СЗО.

Сред основните източници на напрежение организацията посочва:

  • натискът да бъдеш като връстниците си;
  • търсенето на собствена идентичност;
  • влиянието на медиите и социалните мрежи, което увеличава разликата между реалния живот и очакванията;
  • качеството на отношенията в семейството и с приятелите;
  • тормозът в училище и насилието;
  • прекалено строгото и сурово възпитание.

По данни на СЗО тревожните разстройства са най-честите психични проблеми в тази възраст. Тревожно разстройство има 5,3% от младежите между 15 и 19 години, а с депресия са 3,4%, като и двете са по-чести при по-големите тийнейджъри.

Кои сигнали показват, че детето има нужда от помощ?

Повод за притеснение е, когато промените продължават повече от две седмици и засягат няколко сфери от живота едновременно.

Снимка: Canva

Обърнете внимание, ако забележите:

  • промени в съня или апетита;
  • рязко влошаване на оценките и отказ от училище;
  • отдръпване не само от семейството, но и от приятелите;
  • загуба на интерес към любими занимания;
  • честа раздразнителност и внезапни избухвания;
  • постоянна тъга, безнадеждност или рязка промяна в характера;
  • употреба на алкохол или други вещества.

Раздразнителността заслужава специално внимание. При тийнейджърите депресията невинаги изглежда като тъга. Според Националната медицинска библиотека на САЩ тя често се проявява с гняв и внезапни изблици.

 

 

СЗО предупреждава и за друг капан. Оттеглянето от хората може допълнително да задълбочи изолацията и самотата. Рисковото поведение, като пиенето, понякога е опит на младия човек да се справи с трудни емоции. По данни на организацията 22% от младежите между 15 и 19 години по света употребяват алкохол.

Кога не бива да чакате?

Ако тийнейджърът казва, че е в тежест на другите, че иска да изчезне или да си навреди, не отлагайте. Потърсете незабавно помощ от лекар или спешна помощ, без да оставяте детето само.

Още по темата:

 

 

Как да говорите с тийнейджъра, без да затворите вратата?

Разговорът с тийнейджър върви по-лесно, когато не прилича на разпит. Терапевтите от Wellness Counseling отбелязват, че най-смислените разговори често се случват неочаквано, в колата, докато готвите заедно или малко преди лягане.

Снимка: Canva

Ето какво помага:

  • Повече слушане, по-малко съвети, вместо готово решение опитайте с „Звучи наистина трудно“ или „Радвам се, че ми каза“.
  • Отворени въпроси: „Какво те разсмя днес?“ или „Има ли нещо, което те тревожи напоследък?“.
  • Признаване на чувствата, избягвайте фрази като „Това не е проблем“ или „Ще ти мине“.
  • Споделени ритуали, общата вечеря дава естествен повод за разговор. 

Сред честите грешки на родителите психолозите посочват превръщането на всеки разговор в лекция и многото въпроси наведнъж.

 

 

Как да възстановите доверието след конфликт?

Конфликтите са нормална част от семейния живот, но трайното отчуждение не е неизбежно. Психотерапевтите от американския център The Center Counseling обясняват, че дистанцията между родител и дете може да се задълбочава постепенно, чрез неразрешени спорове и натрупани обиди.

Колкото по-дълго конфликтът остава нерешен, толкова по-трудно е отношенията да се поправят.

Специалистите съветват, че извинението е само началото. Истинското помирение включва:

  • признаване на случилото се без оправдания;
  • приемане на чувствата на детето, дори ако помните ситуацията различно;
  • промяна в поведението, доверието се възстановява с последователни действия, а не с един разговор.

Как родителят да запази спокойствие?

Спокойствието на родителя е опора за тийнейджъра. Паниката създава допълнителен натиск и често води до още повече мълчание. 

Снимка: Canva

Когато разговаряте, оставете телефона настрана, пълното ви внимание казва повече от всеки съвет.

СЗО посочва няколко защитни фактора за психичното здраве на подрастващите:

  • редовен и здравословен сън;
  • редовна физическа активност;
  • умения за справяне с проблеми и управление на емоциите;
  • подкрепяща среда в семейството, училището и общността.

По данни на NIMH много тийнейджъри не спят достатъчно, а това затруднява вниманието и контрола над импулсите.

Кога и къде да потърсите специалист?

Потърсете специалист, когато сигналите продължават повече от две седмици или усещате, че нещо съществено се е променило.

Подкрепа можете да получите от:

  • личния лекар или педиатъра на детето;
  • детски психолог или детски психиатър;
  • училищния психолог;
  • семеен консултант, когато проблемът е в отношенията.

Според СЗО стигмата често кара младите да отлагат търсенето на помощ. Организацията препоръчва на първо място подходи без лекарства, като психологическа подкрепа и обучение в умения за справяне.

 

 

Дистанцията при тийнейджъра най-често е част от порастването, а не знак, че връзката ви се разпада. Следете за промени, които траят повече от две седмици, и не се колебайте да попитате директно. Спокойното присъствие, търпението и малките ежедневни разговори са най-сигурният път към детето.

Темата за самотата и нуждата от близост е в основата на документалния филм „Closure | История без край“ на полския режисьор Михал Марчак. Наградената със „Златен Александър“ лента разказва история по действителен случай за едно семейство и поставя въпроса какво ни държи свързани с близките ни. Филмът е достъпен ексклузивно във VOYO.

Ако вие или близък човек минавате през труден период, не оставайте сами. При непосредствена опасност звънете на 112. Деца, тийнейджъри и родители могат да потърсят анонимна подкрепа на Националната телефонна линия за деца 116 111 (денонощно, безплатно).

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Световна здравна организация: Психично здраве на подрастващите. информационен лист (01.09.2025)
  2. Национален институт по психично здраве на САЩ (NIMH): Мозъкът на тийнейджъра. 7 неща, които да знаете

  3. Национална медицинска библиотека на САЩ (MedlinePlus): Депресия при тийнейджърите

  4. Polihronis C. et al. Има ли вреда от въпроса? Систематичен преглед и метаанализ на рисковете от питането за суицидно поведение и самонараняване. Archives of Suicide Research

Изберете Светът на здравето като любим източник в Google