Над 1 млрд. души по света живеят с психично разстройство, сочат данните на Световната здравна организация, а тревожността и депресията са втората водеща причина за дълготрайна инвалидизация.
В Европейския съюз още преди пандемията около всеки шести човек, близо 84 млн. души, има проблем с психичното здраве.
Според Евробарометър на Европейската комисия почти половината европейци (46%) са преживели емоционален или психосоциален проблем през последната година, а една четвърт посочват, че те или техен близък са срещали трудности в достъпа до помощ.
Въпреки мащаба един мит продължава да отказва хората да потърсят помощ, убеждението, че психичното заболяване е белег на слабост. Рубриката „Мит под микроскоп“ в предаването „Светът на здравето“ го поставя под лупата на неврологията и физиологията.
Психичното заболяване признак на слаб характер ли е?
Отговорът е категоричен: „Не, психичното заболяване не е слаб характер, нито липса на воля.“ Става дума за медицинско състояние с ясни биологични механизми, а не за въпрос на самодисциплина. Затова съвети от типа „стегни се“ не лекуват, те само засилват чувството за вина и отлагат търсенето на помощ.
Какво се променя в мозъка при депресия?
Популярната представа за „липса на серотонин“ е силно опростена. При депресия не се поврежда един-единствен невротрансмитер, а се променя взаимодействието между цели мозъчни мрежи, префронталната кора, амигдалата, хипокампа и системите за награда. Нарушава се сигнализацията на серотонин, допамин, норадреналин, глутамат и ГАМК, както и синаптичната пластичност, способността на връзките между невроните да се променят и адаптират. Последицата е разстроена регулация на емоциите, мотивацията, съня, вниманието и реакцията към стрес.
Как хроничният стрес засяга цялото тяло?
Процесите не остават само в мозъка. При хроничен стрес мозъкът многократно активира надбъбречните жлези, които отделят кортизол – един от основните хормони на стреса. Когато системата остане активна твърде дълго, обратната връзка, която трябва да върне организма в равновесие, се разстройва. Ефектът се усеща навсякъде, в съня, сърдечния ритъм, апетита, храносмилането, усещането за болка и нивото на енергия, а при част от хората и в работата на имунната система.
Както се подчертава в рубриката, „мозъкът и тялото непрекъснато си говорят чрез нервни импулси, хормони и химични сигнали“. Изводът е, че психичното разстройство е реално медицинско състояние, в което цялата регулация на биологични системи в организма се променя.
Психичното здраве е част от общото здраве, а потърсването на помощ е медицинско решение, не признание за слабост.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
Източници:
- Световна здравна организация. Over a billion people living with mental health conditions (2 септември 2025)
- Европейска комисия. Comprehensive approach to mental health (Flash Eurobarometer, октомври 2023)
- Европейска комисия. EU promotes new comprehensive approach to mental health
