Самотата вече не е само лично преживяване, а глобален здравен риск. Според доклад на Комисията за социална свързаност към Световната здравна организация (СЗО) тя засяга всеки шести човек по света. Изненадата е в това кого засяга най-силно, не възрастните хора, а младите.
Темата за нуждата от близост е в основата и на международната кампания „Какво ми помага да остана?“, вдъхновена от документалния филм „Closure | История без край“.
Ето защо самотата при младите е толкова разпространена, как се отразява на тялото и какво реално помага.
Самотата и социалната изолация едно и също ли са?
СЗО ясно разграничава двете понятия. Социалната изолация е обективна, човек има малко контакти и рядко общува с другите. Самотата е субективна, болезненото усещане, че връзките ни не са такива, от каквито се нуждаем.
Затова човек може да бъде самотен и сред хора. Тийнейджър с десетки приятели в социалните мрежи понякога няма нито един, на когото да се обади в труден момент.
Защо младите са най-засегнати от самотата?
Данните на СЗО са категорични. Между 17 и 21% от хората на възраст 13-29 години съобщават, че се чувстват самотни, а най-висок е делът сред тийнейджърите. Отделно около всеки четвърти юноша живее в социална изолация, сочи докладът.
Европейската картина потвърждава тенденцията. Според първото общоевропейско проучване за самотата на Съвместния изследователски център на ЕС (JRC) 13% от европейците се чувстват самотни през повечето или през цялото време. Изследването показва, че самотата намалява с възрастта.
За България данните са особено показателни. Страната ни е сред държавите с най-висок дял на самотни хора в ЕС, след Ирландия, наред с Люксембург и Гърция.
Младостта е период на големи промени, край на училището, нов град, първа работа. Според JRC именно такива житейски обрати са свързани с по-честа самота.
Свързани сме повече, но по-малко близки?
Днешното младо поколение е най-свързаното в историята, но не и най-малко самотното. Експертите на СЗО призовават за внимание към ефектите от прекомерното време пред екрана и негативните онлайн преживявания върху психичното здраве на младите.
Данните от доклада показват връзка, а не доказана причина. Възможно е самотните младежи просто да прекарват повече време онлайн. „Дори в дигитално свързания свят много млади хора се чувстват сами“, отбелязва съпредседателят на Комисията Чидо Мпемба.
Как самотата се отразява на здравето?
Самотата не е просто тъжно чувство. Тя има измерими последици за тялото. Според СЗО самотата и социалната изолация повишават риска от:
- инсулт и сърдечни заболявания;
- диабет;
- когнитивен спад;
- преждевременна смърт.
Самотните хора са и два пъти по-склонни да развият депресия. Обратно, социалната свързаност намалява възпалението в организма и пази психичното здраве, посочват от СЗО.
Мащабът е огромен. Самотата се свързва с над 871 000 смъртни случая годишно, около 100 всеки час, сочи докладът на СЗО.
Последиците стигат и до училище. Тийнейджърите, които се чувстват самотни, са с 22% по-голяма вероятност да имат по-ниски оценки или квалификация.
Кога самотата е сигнал за нещо повече?
Всеки се чувства самотен понякога. Тревожно е, когато усещането не отминава и започне да променя ежедневието.
Потърсете личния лекар или психолог, ако в продължение на повече от две седмици са налице:
- постоянна тъга или чувство за празнота;
- безсъние или други промени в съня;
- загуба на интерес към неща, които преди са носили радост;
- оттегляне от приятели и семейство.
Още признаци, на които да обърнете внимание, ще откриете в „Социалната изолация ни разболява: Ето 7 сигнала, че сме самотни“.
Как да преодолеем самотата и да останем свързани?
СЗО подчертава, че решения има на всички нива, от държавни политики до малки ежедневни действия. Ето какво помага:
- Малки, но редовни контакти, кратък разговор всеки ден е по-ценен от рядка дълга среща.
- Споделена дейност, спорт, кръжок, хор или доброволчество създават естествени поводи за общуване.
- Активно вместо пасивно онлайн общуване, съобщение до конкретен човек вместо безкрайно скролване.
- Истинско присъствие, СЗО препоръчва да оставим телефона настрана, когато разговаряме с някого.
Ако имате самотен приятел, най-силната стъпка често е най-простата. Обадете се, поканете го или попитайте как е и изслушайте отговора, без да бързате със съвети.
Самотата при младите е реален здравен риск, а не мимолетно настроение. Тя засяга сърцето, психиката и дори успеха в училище. Малките, редовни жестове на близост наистина могат да помогнат на човек, който се чувства в безизходица.
Темата за самотата и нуждата от близост е в основата на международната кампания „Какво ми помага да остана?“, вдъхновена от документалния филм „Closure | История без край“ на полския режисьор Михал Марчак. Наградената със „Златен Александър“ лента разказва история по действителен случай за едно семейство и поставя въпроса какво ни държи свързани с близките ни. Филмът е достъпен ексклузивно във VOYO.
Ако вие или близък човек минавате през труден период, не оставайте сами. При непосредствена опасност звънете на 112. Деца, тийнейджъри и родители могат да потърсят анонимна подкрепа на Националната телефонна линия за деца 116 111 (денонощно, безплатно).
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
