Когато дете се разболее, първата реакция на повечето родители е паника. 

Д-р Диана Ненчева, педиатър в Клиника по педиатрия на УМБАЛ „Александровска", обяснява, че именно тази паника може да утежни цялостното преживяване на детето, без изобщо да променя самото заболяване. 

Темата стои в основата на новата кампания „Спокойствието също е грижа" на Фондация „За доброто", която обединява медицинската грижа с грижата за психичното състояние на родителите.

Децата усещат тревожността ни, дори когато мълчим

„Още от най-ранна възраст децата са изключително чувствителни към емоциите на своите родители", казва д-р Ненчева. Детето може да не разбира медицинските детайли на своето състояние, но улавя мигновено промяната в гласа, изражението и напрежението на възрастния до себе си.

Снимка: iStock

Механизмът работи в две посоки, спокоен и уверен родител предава сигурност на детето, докато родителска паника обикновено засилва страха на детето, независимо от тежестта на самото заболяване.

Как стресът на родителя се отразява на възстановяването

По думите на д-р Ненчева стресът не влияе пряко върху болестта, но променя начина, по който детето я преживява. Уплашеното дете плаче повече, спи по-зле, отказва лекарства, храна и течности и трудно съдейства по време на прегледи.

„Мисля, че най-съществен за родителите е страхът какво предстои и какви усложнения могат да настъпят", допълва тя. Затова педиатрите отделят време да обяснят протичането на заболяването и възможните варианти на лечение, по-доброто разбиране на проблема директно намалява родителската тревожност.

Снимка: Canva

Най-честите грешки на родителите под стрес

Д-р Ненчева очертава модел от повтарящи се поведения, които тя среща в практиката си:

  • Прекомерно измерване на температурата, понякога на всеки 15–20 минути, без да се взима предвид, че ректалната температура е с около 0,5 градуса по-висока от външната.
  • Лечение „на числото" върху термометъра, вместо на реалното състояние на детето. 
  • Ранно самоволно започване на антибиотик „за всеки случай", без лекарска препоръка.
  • Търсене на противоречива и плашеща информация в интернет, която обикновено увеличава, а не намалява тревожността. 
  • Посещение на спешно отделение при всяка температура, без оценка на общото състояние. 
  • Недостатъчен прием на течности, защото цялото внимание е насочено единствено към термометъра.

Снимка: Canva

„Важно е родителите да знаят, че високата температура сама по себе си не е най-добрият показател за тежестта на заболяването", подчертава лекарят. Много по-показателно е как изглежда детето между температурните пикове, контактно ли е, приема ли течности, диша ли спокойно.

Как да разпознаем кога тревогата е основателна

За да запазят самообладание, д-р Ненчева съветва родителите да си задават конкретни въпроси: 

Будно ли е детето и реагира ли адекватно? Приема ли течности и храна? Диша ли спокойно? Има ли предупредителни признаци, силна отпадналост, затруднено дишане, обрив, който не избледнява при натиск, гърч или продължително нарушение на съзнанието?

„Когато човек следва ясен план на действие, тревожността значително намалява", казва тя.

Седем практически съвета от педиатъра

  1. Наблюдавайте детето, а не само термометъра.
  2. Осигурявайте достатъчно течности и комфортна среда.
  3. Използвайте температуропонижаващи средства в доза според килограмите, не според възрастта.
  4. Не започвайте антибиотик без лекарска препоръка.
  5. Потърсете медицинска помощ веднага при поява на предупредителни симптоми.
  6. Обсъдете предварително с педиатъра си план за действие при температура, кашлица или повръщане, решенията в критичния момент се вземат много по-спокойно, когато вече има план.
  7. Подгответе детето за прегледи чрез игра,  лекарски комплекти играчки, ролеви игри, вместо да го плашите с лекари или инжекции. Спокойното дете позволява по-обстоен преглед и намалява риска от пропуск.

Снимка: Canva

„Винаги казвам на родителите, че не очакваме от тях да бъдат лекари. Очакваме да наблюдават внимателно детето, да следват препоръките и да потърсят помощ навреме, когато има нужда", обобщава д-р Ненчева.

Спокойствието също е грижа

Ролята на спокойния родител е в основата на кампания на Фондация „За доброто" и Sun Wave Pharma Bulgaria, защото пълноценната грижа за болното дете не се изчерпва с диагнозата и лечението, а се изгражда около три стълба, детето, медицинските екипи и родителя. Когато и трите звена са подкрепени, грижата постига реалния си ефект.

Точно тази идея стои зад проект „Светулка на фондацията, насочен към създаването на по-спокойна и по-човешка среда в детските болнични отделения в България. До 31 октомври 2026 г. всяка закупена опаковка от серията StressClean на Sun Wave Pharma Bulgaria се превръща в конкретна подкрепа за проекта, 1 евро от всеки закупен продукт отива за каузата.

Защото, както посочва с д-р Ненчева, спокойствието на родителя не е странична подробност в лечебния процес, а е част от самата грижа.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.