Дълго време стресът и паметта се смятат за врагове. Изпитът, на който „блокираме“, или важният разговор, след който не помним половината казано, сякаш потвърждават това. Още по-тревожно звучат данните, че кортизолът, основният хормон на стреса, може да нарушава работата на хипокампа, мозъчната зона, която отговаря за запаметяването на преживяванията.
И въпреки това всеки помни с удивителни подробности моменти на силно напрежение или вълнение. Как е възможно стресът едновременно да вреди на паметта и да прави някои спомени по-силни? Отговор дава проучване на екип от Медицинския факултет на Йейлския университет, публикувано в списание Journal of Neuroscience през октомври 2023 г. Резултатите му стават особено актуални след новите изследвания на същия екип, отразени наскоро и от БТА.
Какво изследват учените?
Проучването е ръководено от д-р Елизабет Голдфарб, която тогава е асистент по психиатрия в Йейл и изследва защо хората запомнят преживяванията си по определен начин и как стресът променя това.
Според прессъобщението на университета става дума за двойно сляпо, плацебо-контролирано изследване с 27 участници. Мозъчната им активност е наблюдавана с функционален ядрено-магнитен резонанс с висока разделителна способност, метод, който позволява да се види кои зони на мозъка работят в даден момент.
Експериментът протича така:
- Участниците получават еднакви на вид хапчета, които съдържат или кортизол, или плацебо.
- След около час разглеждат двойки изображения: предмет и пейзаж.
- Те трябва да си представят как предметът и мястото си взаимодействат и да посочат какво чувство предизвиква това у тях.
- Домакинските предмети обикновено предизвикват неутрална реакция, а алкохолните напитки по-силна емоционална. Пример от изследването е коктейл „Пиня колада” на фона на плаж, комбинация, която кара повечето хора да се чувстват щастливи.
- На следващия ден учените проверяват кои двойки помнят участниците.
- Около седмица по-късно експериментът се повтаря с другото хапче.
Как кортизолът променя запаметяването?
Резултатите показват любопитна разлика. Без кортизол, когато предметът предизвиква силна емоция, хората по-трудно запомнят мястото, с което е свързан. Причината е, че при нормални условия вниманието ни се фокусира върху това, което ни вълнува, а останалото остава на заден план.
С кортизол картината се обръща. Колкото по-силна е емоционалната реакция, толкова по-успешно участниците запомнят и пейзажа към предмета. С други думи, хормонът на стреса помага на мозъка да свърже емоционалния момент с обстановката, в която се случва, и така създава по-цялостен и по-силен спомен.
Хипокампът, който „говори сам със себе си”
Най-важното откритие засяга самия хипокамп. Той не е еднородна структура, а се състои от отделни части, които се различават по връзките си и по броя на рецепторите за кортизол.
Новият метод на изобразяване позволява на учените да проследят как тези части комуникират помежду си. Оказва се, че кортизолът засилва връзките вътре в хипокампа. Д-р Голдфарб описва това като път, по който хормонът помага на хипокампа да „говори сам със себе си”, а това подобрява запомнянето на емоционалните преживявания.
Според нея изследването е първото, което показва как кортизолът може да подобри работата на хипокампа, за да подпомогне емоционалната памет при хора.
Защо това е важно?
Откритието поставя под въпрос разпространеното схващане, че стресът винаги вреди на хипокампа. Според екипа от Йейл острата стресова реакция е по-скоро адаптивен сигнал, който има еволюционна полза: помага ни да запомним ситуациите, които са важни за оцеляването и благополучието ни.
Д-р Голдфарб споделя, че идеята стресът да бъде използван в полза на човека е нещо, което силно я вдъхновява.
Какво показват по-новите изследвания на екипа?
През декември 2025 г. същата лаборатория публикува в Science Advances проучване, което разширява картината. То показва, че кортизолът променя и по-широките мозъчни мрежи, свързани с емоциите и паметта, и засилва координацията между тях. Според д-р Голдфарб ефектът обаче важи конкретно за преживявания, които човек намира за емоционално наситени или значими. Тя посочва, че ако сте под стрес и учите нещо ново, може да помогне да свържете материала с вълнуващи елементи или силни чувства.
Какво не означават тези резултати?
Важно е откритията да се разбират правилно:
- Участниците получават еднократна доза кортизол в лабораторни условия, което имитира кратка, остра стресова реакция, а не продължително напрежение.
- Изследването не доказва, че съзнателното търсене на стрес подобрява паметта.
- По-ранни проучвания свързват кортизола с нарушения в работата на хипокампа, затова хроничният стрес остава отделна тема с различни последици за мозъка и тялото.
- Групата е сравнително малка, а механизмите тепърва ще бъдат изследвани в по-големи проучвания.
Изследването от Йейл обяснява защо най-ярко помним моментите, които са ни развълнували или напрегнали: кортизолът не просто „претоварва” мозъка, а засилва връзките в хипокампа и му помага да запечата емоционално значимото. Краткият стрес може да бъде съюзник на паметта, но продължителното напрежение е друга история. Ако забелязвате трайни проблеми с концентрацията или паметта, или живеете дълго под силен стрес, потърсете съвет от лекар или специалист по психично здраве.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
—---------------------------------------------
Източници
- Yale School of Medicine: Стресът засилва способността на мозъка да кодира спомени, установява ново проучване
- The Journal of Neuroscience: Механизмите на хипокампа подпомагат подобряването на паметта под влияние на кортизол
- БТА: Учени от Йейл разкриха как стресът променя мозъка, за да направи спомените по-силни
- Futurity: Как хормоните на стреса могат да засилят емоционалните спомени
