Колко спим е само половината от истината. Ново мащабно проучване показва, че значение има и как спим и най-вече колко време прекарваме в REM сън, фазата, в която сънуваме.

Учените проследяват съня на близо 100 000 души и ги наблюдават почти 9 години. По-дългият REM сън е свързан с по-нисък риск от 83 заболявания, сред които сърдечна недостатъчност, високо кръвно налягане и деменция. Ето какво показват данните и какво може да направим за по-добър сън.

Как учените измерват съня толкова прецизно?

Проучването е публикувано в научното списание PLOS Medicine. То анализира данни на 95 559 възрастни от британската биобанка UK Biobank. Средната възраст на участниците е 56 години.

Снимка: Google Imagen

Всеки носи акселерометър на китката в продължение на една седмица. Устройството отчита не само продължителността на съня, а и времето в отделните фази на съня, както и колко неравномерен е режимът.

Това е важна стъпка напред. Досегашните изследвания разчитат основно на самооценка, хората просто казват колко са спали. Паметта обаче често ни подвежда, а и рядко знаем точно кога заспиваме или се будим през нощта.

Кои болести са свързани с по-дълъг REM сън?

След началната седмица участниците са проследени средно 8,9 години. Учените отчитат появата на заболявания или смърт. Най-силна се оказва връзката с REM съня.

По-дългият REM сън е свързан с по-нисък риск от 83 здравословни състояния, сред които:

  • сърдечна недостатъчност;
  • хипертония (високо кръвно налягане);
  • предсърдно мъждене;
  • исхемична болест на сърцето;
  • паркинсонизъм и множествена склероза;
  • деменции.

А каква е ролята на дълбокия сън?

Повече дълбок сън е свързан с по-нисък риск от седем заболявания. Сред тях са диабет тип 2, тежката депресия, сънната апнея и болестта на Паркинсон.

Снимка: OpenAI

Авторите обаче правят важно уточнение. Част от връзките може да се дължат на обратна причинност. Депресията е добър пример – нарушеният сън е един от честите ѝ симптоми. Тоест не лошият сън води до депресия, а може би обратното.

Какво издава нарушеният сън?

Повече време в лек сън е белег за по-ниско качество на съня и показва смесена картина. Той е свързан с по-висок риск от депресия, но с по-нисък риск от сърдечна недостатъчност и целулит.

Учените изследват и т.нар. будуване след заспиване. Това е общото време, в което човек е буден, след като вече е заспал. По-високите стойности са свързани с по-висок риск от шест състояния, сред които:

  • зависимост от психоактивни вещества;
  • злоупотреба с алкохол;
  • остеоартрит.

Нередовният режим на сън от своя страна е свързан с коремни болки, тревожност и тежка депресия.

Колко часа сън са нужни всъщност?

По-дългият общ сън е свързан с по-нисък риск от поне 50 заболявания, включително диабет тип 2. Изводът на авторите е, че оптималната продължителност е между 6 и 8 часа.

Снимка: Canva

Това леко се разминава с по-често цитираната препоръка за 7–9 часа за възрастни, която дава например Националният институт за сърцето, белите дробове и кръвта на САЩ. Важно е да се подчертае, че проучването е наблюдателно. То показва връзки, а не доказва, че повече REM сън директно предпазва от болести.

Как да подобрим качеството на съня?

Специалисти по съня, които не участват в проучването, дават няколко практични съвета пред Medical News Today.

Семейният лекар д-р Скот Нас препоръчва едно и също време за ставане всеки ден, включително през уикенда. Сутрешната дневна светлина скоро след събуждане допълнително затвърждава ритъма. Ако не можете да заспите, той съветва да станете от леглото за 15–20 минути и да се занимавате с нещо спокойно в тиха, полутъмна стая.

Снимка: iStock

Невробиологът и специалист по съня д-р Челси Рошайб обяснява, че телесната температура трябва да спадне, за да заспим и да спим непрекъснато. Затова спалнята трябва да е тиха, тъмна и хладна – около 18–21°C. Тя препоръчва още:

  • без екрани поне 60 минути преди лягане;
  • без кофеин след 15:00 ч.;
  • без тежка храна по-малко от 2 часа преди сън;
  • спокоен ритуал от 30–60 минути преди лягане – четене, топла вана или дихателни упражнения;
  • поне 30 минути движение дневно, което ускорява пулса.

Качеството на съня е толкова важно, колкото и продължителността му. Редовният режим, тъмната и хладна спалня и 6–8 часа сън са сред най-достъпните стъпки към по-добро здраве. При продължително безсъние или чести нощни събуждания е добре да потърсите лекар.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Повече REM сън е свързан с по-нисък риск от 83 заболявания, включително диабет. Medical News Today
  2. Фази на съня и риск от заболявания, проучване в PLOS Medicine

  3. Британска биобанка (UK Biobank)

  4. Продължителност на съня и риск от смърт и сърдечно-съдови заболявания, Journal of the American Heart Association

  5. Депресия, информационен лист на Световната здравна организация

  6. Сън и депресия, преглед в PubMed Central

  7. Колко сън ни е нужен?.  Национален институт за сърцето, белите дробове и кръвта на САЩ (NHLBI)