Депресията може да „изключва“ способността на мозъка да създава нови клетки

По-голямата част от около 100-те милиарда неврона в човешкия мозък се формират още преди раждането. Малкият брой нови клетки, които продължават да се появяват в зряла възраст, предимно в хипокампуса, обаче може да играе ключова роля за защита от депресия.

Именно тази способност, известна като неврогенеза, изглежда е нарушена при хора с голямо депресивно разстройство, показва ново изследване на Колежа за лекари и хирурзи „Вагелос“ към Колумбийския университет, публикувано в списание Nature Medicine.

Снимка: Canva

„Исторически депресията се разглежда като болест на недостиг на невротрансмитери, особено серотонин, но днес смятаме, че тя произтича от множество проблеми, засягащи способността на невроните ни да се адаптират към стрес и промени в средата“, обяснява д-р Маура Дюпон, професор по психиатрия и ръководител на изследването. „Без способност да създава нови неврони, човек с депресия може да не разполага с устойчивостта, нужна за ефективна адаптация към средата.“

Снимка: Canva

Каква е връзката между новите неврони, паметта и емоциите?

Изследователите се фокусират върху хипокампуса, който е областта на мозъка, отговорна за епизодичната памет и емоционалните реакции към заобикалящата среда. Той е и една от малкото зони на зрелия мозък, в които продължават да се формират нови неврони.

Според д-р Дюпон хипокампусът е от съществено значение за способността ни да различаваме сходни, но различни спомени, и да отделяме емоционалния заряд на миналото от този на настоящето. Тази способност се нарича разделяне на образците. Когато е нарушена, отделните спомени и свързаните с тях емоции започват да се смесват.

„Може да сте на обяд с приятелка, но тя е уморена и не говори много. При запазено разделяне на образците запомняте това като уникално събитие. При нарушено, то се слива с предишни спомени за отхвърляне, и стигате до извода: „Тя ми е ядосана“, обяснява Дюпон. „Виждам това много често при пациентите си: те успяват да извличат от паметта си само негативна информация.“

Симптоми на депресия: Кои са физическите и емоционални сигнали

Психолози обясняват 10-те най-чести физически и емоционални признака на депресията и какво ги причинява

Проучвания върху мишки вече показват, че неврогенезата в зряла възраст е необходима за разделянето на образците. Скорошно изследване при пациенти с мозъчни тумори, при които лъчетерапия, насочена към хипокампуса, е елиминирала неврогенезата, подсказва, че подобна връзка съществува и при хората.

Снимка: Canva

Депресията засяга много повече от новите клетки

Промените, свързани с депресията, се простират далеч отвъд самата неврогенеза. Формирането на нови неврони е част от по-голяма мозъчна верига, която съхранява епизодичните спомени заедно с емоционалната им значимост, а изследването показва молекулярни нарушения в цялата тази система.

Засегнатите гени участват в:

изграждането на нови връзки между невроните;
комуникацията между мозъчните клетки;
осигуряването на клетъчна енергия;
преноса на материали в клетките.

Учените откриват също признаци на възпаление и клетъчен стрес в трисинаптичната верига — основния път на хипокампуса за изграждане на нови емоционални спомени — при хора с депресия.

Скритата депресия: Как да я разпознаем и има ли лечение?

Вижте как можете да разпознавате тези по-малко очевидни симптоми и кога трябва да потърсите специалист за консултация

За да стигнат до тези изводи, изследователите анализират близо половин милион мозъчни клетки, събрани от хора с депресия и контролна група, скоро след смъртта на всеки донор. С помощта на съвременни техники екипът измерва активността на всеки ген в отделните клетки и проследява промените в клетъчните протеини — данни, които позволяват да се установи точно къде в хипокампалната верига се намират засегнатите клетки.

Снимка: OpenAI

Може ли депресията да се класифицира като различни заболявания?

Анализът разкрива промени в активността на няколко гена, чиито варианти вече са били свързвани с голямо депресивно разстройство. Други засегнати гени показват епигенетични промени, които могат да отразяват влиянието на фактори от средата.

„Това са като регулатори на осветление, които контролират колко активни са гените, и те се влияят от житейски опити като стрес, учене, стареене, химикали и други“, посочва Дюпон.

Разнообразието от молекулярни промени може да обясни защо депресията изглежда толкова различно при различните хора. „Цялостно казано, широкият спектър от ефекти, които открихме, може да отразява различни патогенетични механизми и вероятно депресията не е само едно заболяване“, допълва тя.

Снимка: Canva

Изследователите се надяват в бъдеще депресията да бъде класифицирана по молекулярни характеристики, подобно на съвременния подход при рака. „Искаме да предефинираме депресията въз основа на нейните молекулярни особености, по подобие на онова, което вече е направено при рака“, казва Дюпон. „Класифицирането на раковите заболявания според клетъчните им характеристики, а не според локализацията им, доведе до нови и по-добри лечения. Надяваме се същото да се случи и с депресията и другите психиатрични и мозъчни заболявания.“

Диета богата на калий намалява риска от депресия

Още няколко важни минерали влияят върху психичното здраве на човек и може да се окажат не само здравословни, но и лечебни

Резултатите от изследването все още не дават пълна картина на биологията на депресията, но очертават нова посока за търсене на по-прецизни и персонализирани лечения, насочени не просто към симптомите, а към конкретните молекулярни промени в мозъка. Ако забелязвате трайно понижено настроение, липса на енергия или затруднена концентрация, консултирайте се със специалист, който може да прецени най-подходящия подход за Вашия случай.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

—--------------------------------------------------------------------------