Улцерозният колит (язвен колит) е хронично възпалително заболяване на дебелото черво и ректума от групата на неинфекциозните ентерити и колити.
Заболяването е част от групата на възпалителните чревни заболявания, които включват също болестта на Крон. За разлика от болестта на Крон, която може да засегне всяка част от стомашно-чревния тракт, улцерозният колит обикновено обхваща само дебелото черво и ректума.
Основно причинява възпаление и формиране на язви в чревната лигавица, което води до чести позиви за дефекация, болка и кръвоизливи. Прогресията на улцерозния колит може да варира – при някои пациенти той протича с редуващи се периоди на обостряне и ремисия, докато при други има хронично тежко протичане.
При засегнатите от улцерозен колит, имунната система реагира на бактериите в червата, предизвиквайки настъпването на хроничен възпалителен процес. Причината за това все още не е напълно ясна, но се предполага, че заболяването е резултат от взаимодействие между генетични, имунологични и външни фактори.
Улцерозният колит може да се класифицира в зависимост от мястото на засягане в дебелото черво и тежестта на клиничните симптоми.
Улцерозният проктит е най-леката форма на заболяването, при която възпалението е ограничено в ректума и предизвиква кървене и чести позиви за дефекация.
Левостранният колит засяга лявата част на дебелото черво, като възпалението се разпростира от ректума към колона. Тази форма се изявява с болка в лявата част на корема, диария и загуба на тегло.
Улцерозният панколит (улцерозен ентероколит) е тежка форма на заболяването, при която цялото дебело черво е засегнато от възпалителния процес. Симптоматиката на панколита включва остра болка в коремната област, тежка диария с примеси на кръв и значително отслабване на тегло. Улцерозният илеоколит се среща рядко и се отличава трудно от болестта на Крон.
Ректосигмоидитът е друга форма на улцерозния колит, която засяга сигмоидното черво и ректума. Среща се често.
Остър тежък улцерозен колит се среща рядко, но представлява много сериозна форма, която се характеризира с тежки кръвоизливи и повишен риск от сериозни усложнения.
Към момента е известно, че няколко рискови фактора увеличават шанса за развитие на улцерозен колит. Сред тях са наследствеността – хората с фамилна анамнеза за възпалителни чревни заболявания са с по-висок риск от развитие на заболяването.
Възрастта е друг съществен фактор – заболяването често започва в млада възраст, макар че може да се появи и при по-възрастни пациенти.
Улцерозният колит може да доведе до сериозни усложнения, сред които токсичен мегаколон (тежко раздуване на дебелото черво, което може да бъде животозастрашаващо), рак на дебелото черво и перфорация на червата.
Симптомите на улцерозния колит варират в зависимост от тежестта и локализацията на заболяването. Сред най-честите клинични изяви са диарията, често съпроводена с отделяне на кръв и слуз, а също така и коремна болка и крампи, които обикновено се усещат в долната част на корема. Ректалното кървене е чест симптом.
Загубата на апетит и отслабването е друг признак, като причината за това може да се дължи както на хроничната болка, така и на невъзможността за пълноценно хранене. Пациентите често съобщават за треска и умора, най-вече при обостряне на улцерозния колит.
Генетичната предразположеност е сред основните причини за развитието на улцерозен колит. Абнормалности във функцията на имунитета също играят роля, тъй като при улцерозен колит имунната система неправилно атакува собствените клетки на червата.
Околната среда също оказва значително влияние – стрес, диета, тютюнопушене и въздействието на някои токсични вещества могат да провокират изявата на заболяването.
Диагностицирането на улцерозния колит изисква комплексен подход и включва редица изследвания. Най-често използваният диагностичен метод е колоноскопията с биопсия, която позволява на гастроентеролога да огледа чревната лигавица и да вземе тъкан за хистологично изследване. Кръвните изследвания се използват за откриване на анемия или повишени възпалителни маркери.
Фекалните тестове могат да установят повишени нива на калпротектин, което се случва при наличие на възпалителни процеси в червата. Образните изследвания, като компютърната томография или ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) също имат диагностична стойност за оценка на състоянието на червата.
Лечението на улцерозния колит цели овладяване на клиничната картина, намаляване на тежестта на симптомите и постигане на ремисия.
Сред основните медикаменти, използвани за лечение, са аминокиселините и сулфасалазините, които облекчават възпалението, както и кортикостероидите, които предписват за бързо облекчаване на острите симптоми, но не се препоръчват за дългосрочна употреба поради страничните ефекти.
Имуносупресорите са друг клас медикаменти, които помагат за редукция на активността на имунната система. Биологичната терапия цели да блокира специфични молекули, участващи във възпалението и са ефективни при пациенти, при които традиционното лечение не дава резултат. Този начин на лечение трябва да се следи внимателно от лекуващия лекар.
В случаите, когато медикаментозното лечение е неефективно, може да се наложи хирургично отстраняване на част или цялото дебело черво, което значително може да облекчи симптомите.
За профилактика на улцерозния колит е важно хората да водят здравословен начин на живот, да се хранят балансирано, да упражняват редовна физическа активност и да се постараят максимално да избягват стреса, защото той може да влоши симптоматиката. Спирането на тютюнопушенето също е препоръчително.
Редовните прегледи, особено при предразположените индивиди, и внимателното наблюдение на симптомите могат да допринесат за ранното установяване на настъпилите усложнения и да подобрят на качеството на живот на засегнатите.
*Източници:
