Бронхиалната астма представлява възпалително заболяване на дихателните пътища с хронично протичане. Най-често възниква в резултат на имунна реакция.

Снимка: Canva

Дихателната система на пациенти, страдащи от астма, е свръхчувствителна към определени агенти от околната среда. Астмата протича със стеснение на бронхите, което често настъпва поради имунологични причини (най-често алергия) и предизвиква нарушение в движението на въздуха. Това явление се нарича тип I свръхчувствителност.

При астматичен пристъп възпалените дихателни пътища реагират на различни алергени като цветен прашец, прах или дим. Те се стесняват, докато в същото време секретирането на слуз се повишава - това причинява затруднения в дишането. Настъпилото свиване може да отшуми от само себе си в рамките на няколко часа (обикновено 1-2).

Астмата се разделя на няколко форми:

  • атопична (има известна генетична предразположеност);
  • неатопична (настъпва след физическо натоварване и при непоносимост към аспирин);
  • професионална (свързва се с вредни фактори на работната среда);
  • синдромна (развива се на фона на подлежащо заболяване, което имитира астматичните симптоми).

Различават се и смесени форми, които са съчетание между атопична и неатопична астма.

Рискови фактори за развитие на астма са контакт с алергени като прах и полени, замърсен въздух, тютюнопушене и др. Повечето от алергичните агенти, които провокират астматични пристъпи, се намират във въздуха. За да настъпят имунен отговор и алергична реакция, човекът трябва да вдиша достатъчно голямо количество от тях. Не бива да се пренебрегва и наследствената предразположеност, която се установява при приблизително 1/3 от пациентите.

Снимка: Getty Images

Заболяването протича с астматични пристъпи, които са по-чести през нощта. Засегнатият се буди със задух, гръдна тежест и дразнеща кашлица, съпроводена с хрипове. Дашането е забавено, издишването на въздуха – удължено. Наблюдава се и учестен пулс. Задухът може да се появи и при извършването на физическо усилие.

Други симптоми са нарушения в съня, стягане в гърдите, говорни затруднения, психологически дискомфорт. В зависимост от характера на симптомите, астмата се разделя на лека, умерена и тежка форма.

Поставянето на диагнозата включва снемане на подробна анамнеза на пациента и назначаване на различни функционални изследвания за оценка на състоянието на белите дробове. Такова изследване е спирометрията. Тя представлява тест, който измерва белодробния капацитет и обема на издишания въздух и така оценява проходимостта на дихателните пътища.

При съмнение за алергична астма се назначават и алергични изследвания, а понякога се използват и специални тестове за измерване на реактивността на бронхите към различни потенциални причинители.

Лечението на астмата включва прием на лекарства за бързо облекчение на симптомите (приемат се при пристъп) и такива, които се прилагат за дългосрочен контрол на заболяването. Ефективни могат да се окажат и различни немедикаментозни начини за повлияване на симптоматиката – дихателни упражнения и различни техники за релаксация.

Източници:

Продължи да четеш