Ухапване от кърлеж може да развие алергия към червеното месо. До момента се знаеше, че това може да се случи със звездния кърлеж (североизточен воден кърлеж или пуешки кърлеж), но съвсем скоро стана ясно, че това важи за още два вида – еленски кърлеж (чернокрак кърлеж или мечки кърлеж) и западен чернокрак кърлеж.
Тези видове населяват предимно Северна Америка, но новата информация поставя въпросителни за кърлежите като цяло. А както знаем, сезонът им и у нас е в разгара си.
Как е възможно?
Когато кърлежите ухапят, те освобождават постоянен поток от слюнка, съдържаща химикали, които поддържат кръвта на жертвата им, докато се хранят. Понякога слюнката съдържа захарна молекула, наречена алфа-гал.
Синдромът на алфа-гал, реакция към молекулата, която се среща при някои хора, причинява алергия към червено месо.
„Алфа-гал синдромът е относително рядък, но тези, които го имат, могат да получат пълен анафилактичен шок (най-тежката проява на алергия)“, каза проф. Дъглас Норис, микробиолог и имунолог в Университет Джон Хопкинс пред ЕнБиСи.
За разлика от лаймската болест, алфа-гал синдромът не се причинява от бактерия или вирус. Вместо това синдромът е имунна реакция към алфа-гал – захар, открита в почти всички животни, които не са примати, включително крави, коне и елени и която може да присъства в слюнката на кърлежите.
За някои хора, излагането на алфа-гал чрез ухапване от кърлеж предизвиква отговор на имуноглобулин Е (IgE) – антитяло в тялото. Хората, които развиват този отговор, развиват алергия към месо, която може да отнеме от седмици до месеци, за да се прояви.
Синдромът на алфа-гал е открит през 2009 г. и изследователите все още работят, за да отговорят на много въпроси за него – включително защо някои хора реагират на алфа-гал, докато много от тях не.
За повечето хора, които развиват алфа-гал синдром, алергичната реакция настъпва часове, след като са яли червено месо.
„Това е уникалното, защото това е забавена реакция, приблизително 2-8 часа, така че може да ви е трудно да откриете причина“, коментира Дъглас Норис, отбелязвайки, че при други алергии към IgE, като фъстъци или морски дарове, реакцията е почти незабавна.
Различните хора също могат да имат различни реакции, което може допълнително да усложни диагнозата.
Симптоми на алергията към месо:
- Висока температура или сърбящ обрив
- Гадене или повръщане
- Силна болка в стомаха
- Киселини или лошо храносмилане
- Диария
- Кашлица, задух или затруднено дишане
- Падане на кръвното налягане
- Подуване на устните, гърлото, езика или клепачите
- Замаяност или отпадналост
Възможно ли е да развитие непоносимост след лишаване?
Този въпрос често си задават вегетарианците и веганите. Ако се лишавате от месо за дълъг период от време, това променя ли способността на тялото ви да го обработва? Те се питат дали връщането към този тип храна може да доведе до стомашна болка, подуване на корема и други симптоми.
„Няма много изследвания за това дали консумацията на месо след дълга почивка може да предизвика стомашно разстройство. Липсата на доказателства не означава, че не съществува, просто хората не са го проучили”, коментира пред БиБиСи Сандър Керстен, професор по хранене.
За мнозина, които избягват месото, откриването, че несъзнателно са го консумирали, може да бъде емоционално и болезнено.
„Не знам дали това ще доведе до физически симптоми. Но сигурност може да предизвика много гняв и тъга”, добавя експертът.
Когато вземете предвид биологията на храносмилането, рискът от алергия звучи абсурдно. Месото обикновено се смила много лесно, за разлика от фибрите в плодовете, зеленчуците и бобовите растения.
За да разбият това, телата ни се нуждаят от помощ от нашия микробиом, чийто микроби наистина притежават ензимите, необходими за смилането му.
Човешкият чревен микробиом се променя в зависимост от това какво яде неговият гостоприемник. Ензимите, използвани за смилане на растителни протеини, са същите като тези, използвани за месни протеини.
Независимо дали идват от растения или животни, протеините са изградени от градивни елементи, наречени аминокиселини. Ензимите обикновено могат да ги разградят, независимо откъде идват.
Този процес е различен от случая с животински млечни захари, като лактоза. За да усвои лактозата, тялото ви се нуждае от специфичен ензим, наречен лактаза, и хората, които не произвеждат достатъчно от ензима, което ги прави непоносими към лактозата, могат да получат коремно разстройство след консумация на млечни продукти.
Но с месните протеини няма смисъл да мислим, че тялото някак си спира да произвежда ензимите, необходими за усвояването им – те винаги са там, разграждат всеки протеин, който се приема, било то от грах, соя или свинска пържола, казва Керстен.
Накратко, безпокойството, че тялото ви по някакъв начин ще загуби способността си да усвоява месо, не трябва да пречи на плановете ви да опитате вегетарианско или веганско хранене.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
