Мястото, където живеем, може да оставя измерима следа в мозъка. Ново американско проучване, публикувано в списание Radiology, свързва живота в бедни квартали с по-лошо здраве на мозъка.
При жителите на най-неравностойните райони ядрено-магнитният резонанс показва по-висока „мозъчна възраст“, по-малък обем на мозъка и повече признаци на съдови увреждания.
Как учените измерват влиянието на квартала?
Екип от Университета на Уисконсин анализира ЯМР изследванията на 2826 пациенти на възраст между 18 и 96 години. Сканиранията са направени между януари и юни 2024 г.
Данните се сравняват с т.нар. Индекс на неравностойното положение на района (ADI). Той оценява всеки район по доходи, образование, заетост и жилищни условия. Индексът описва условията на мястото, а не положението на отделния жител.
Какво откриват изследователите в мозъка?
При хората от най-бедните квартали учените установяват:
- по-висока мозъчна възраст, мозъкът изглежда „по-стар“ от реалната възраст на човека;
- по-малък общ обем на мозъка;
- повече бели петна в бялото мозъчно вещество, светли зони на ЯМР, свързани с увреждане на малките кръвоносни съдове.
„Мястото, където живеете, оставя измерима следа в мозъка ви“, казва д-р Джон-Пол Ю, доцент по радиология в Университета на Уисконсин. Според него средата има ясно измеримо отражение върху мозъчната възраст, а оттам и върху здравето на мозъка.
Защо тези бели петна имат значение?
„Тези промени в бялото вещество са по същество отпечатъци от сърдечно-съдови увреждания в мозъка“, обяснява Ю. Той посочва високото кръвно налягане, лошия сън и хроничния стрес като фактори, които с годините нарушават кръвоснабдяването на мозъка.
По-големият обем на тези петна се свързва с по-висок риск от загуба на паметта, проблеми с мисленето и деменция.
Означава ли това, че бедността директно уврежда мозъка?
Не непременно. Проучването е ретроспективно и проследява хората в един момент, затова показва връзка, а не доказва причина и следствие. От анализа са изключени и пациенти с видими на ЯМР заболявания.
Изследването е проведено в САЩ и резултатите не могат пряко да се пренесат към други държави. Те обаче допълват нарастващите доказателства, че условията, в които хората живеят, работят и остаряват, влияят на здравето на мозъка в дългосрочен план.
Какво предлагат авторите?
Според Ю неравностойното положение на квартала трябва да се взема предвид при планирането на здравни програми и публични политики. Той подчертава, че индекси като ADI отразяват натрупани неравенства, които излизат извън рамките на личното поведение.
Кварталът, в който живеем, може да се отразява на мозъка чрез фактори като стреса, съня и кръвното налягане. Тези фактори са свързани със здравето на мозъчните съдове и заслужават внимание във всяка възраст.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
