Електронната рецепта, онлайн резултатите и телемедицината вече са част от ежедневието на пациентите. Дигиталното здравеопазване в Европа обаче напредва по-бързо от уменията на хората, които трябва да го използват. Това е един от основните изводи в новия доклад на Световната здравна организация (СЗО), публикуван на 30 октомври.
Документът обобщава четири години от Регионалния план за действие в областта на дигиталното здравеопазване 2023–2030. Той обхваща всички 53 държави от Европейския регион на СЗО, включително България. Ето какво се променя и какво означава това за българските пациенти.
Какво показва новият доклад на СЗО за дигиталното здравеопазване?
Докладът проследява напредъка в 18 ключови области от юни 2024 г. до март 2026 г. Според Европейското бюро на СЗО 20 държави получават помощ да събират и използват по-добре здравните данни. Сред тях е и България.
Експертите от СЗО оказват техническа подкрепа на здравните информационни системи в шест държави. Наред с България това са Албания, Армения, Латвия, Северна Македония и Испания. Тази помощ служи като основа за националните им стратегии за дигитално здравеопазване.
Сред ключовите резултати за региона са:
- 13 държави преминават обучения за изкуствен интелект и големи данни;
- 13 държави се обучават да въвеждат новата Международна класификация на болестите (МКБ-11);
- 15 държави усвояват визуализация на данни и работа с инструменти с изкуствен интелект;
- 51 държави вече участват в Европейската мрежа за здравна информация;
- над 1100 специалисти преминават обучения, съфинансирани от Европейския съюз.
Защо здравните данни са толкова важни за пациентите?
Според СЗО по-добрите решения в здравеопазването започват с по-добри данни. Когато една държава използва ефективно информацията си, тя открива пропуските по-рано. Така планира услугите според реалните нужди и харчи по-разумно ограничения си бюджет.
За пациента това означава по-малко хартия, по-малко чакане и по-малко грешки. Добрият пример идва от самата България.
Как дигиталните системи вече работят у нас?
В Националната здравноинформационна система (НЗИС) са регистрирани над 150 милиона електронни прегледа, по данни на „Информационно обслужване“ от юли 2025 г. Електронната рецепта и електронното направление отдавна са стандарт за личните лекари и аптеките.
От лятото на 2025 г. рецептите, платени от НЗОК, се проверяват в реално време. Още през първия месец системата открива близо 73 000 грешно изписани рецепти при предварителната проверка. Така над 28 000 пациенти си спестяват връщането от аптеката обратно при лекаря, съобщава БТА.
На 30 октомври НЗОК обявява следващата стъпка. Системата ще блокира отпускането на лекарство още на гишето, ако опаковката не съвпада с отчетеното. Според „Информационно обслужване“ онлайн проверките вече намаляват грешките при отпускане на реимбурсирани лекарства с над 98%.
Кое е най-слабото звено в дигиталното здравеопазване?
Докладът на СЗО е категоричен, че технологиите сами по себе си не стигат. Организацията анализира как държавите гарантират равен достъп до дигиталните здравни услуги. Изводът е, че равнопоставеността все още се прилага непоследователно на практика.
„Остава още много да се направи, за да се гарантират грамотност и достъп както за пациентите, така и за медицинските специалисти“, подчертава д-р Наташа Ацопарди Мускат, директор „Здравни системи“ в Европейското бюро на СЗО. По думите ѝ дигиталните технологии трябва да бъдат и справедливи технологии.
Какво означава това за България?
У нас предизвикателството е особено осезаемо. По данни на Евростат едва 38,3% от българите между 16 и 74 години имат поне базови дигитални умения. Това поставя страната на предпоследно място в ЕС, преди Румъния.
На практика рискът е ясен. Възрастните хора, хронично болните и жителите на малките населени места често имат най-голяма нужда от здравни услуги. В същото време именно те най-трудно се ориентират в онлайн системите.
Ето няколко стъпки, които всеки пациент може да предприеме още сега:
- проверете електронното си здравно досие и резултатите от прегледите си;
- питайте личния си лекар или фармацевта, ако не разбирате електронна рецепта или направление;
- помогнете на възрастните си близки да влизат в онлайн системите и да разчитат данните си;
- търсете здравна информация в интернет само от официални и проверени източници.
Какво предстои в следващите години?
Планът навлиза в петата си година с ясен фокус върху изкуствения интелект в здравеопазването. Работна група от държави членки вече подготвя Пътна карта за изкуствения интелект в здравеопазването в Европейския регион за периода 2026-2033 г. Паралелно се изготвя и новата Глобална стратегия за дигитално здраве 2028-2033 г.
През ноември 2026 г. стартира и нов проект на СЗО с фондация „Ново Нордиск“. Той търси начини дигиталните решения да помагат на възрастните хора да живеят по-дълго самостоятелно и достойно.
Дигиталното здравеопазване вече пести време и предотвратява грешки, а в България това се вижда най-ясно в аптеката. Технологиите обаче работят само когато хората могат да ги използват. Затова най-важната стъпка започва от всеки от нас, да познава собствените си здравни данни и да помага на близките си да направят същото.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
- Четири години Регионален план за дигитално здравеопазване – какво постигат СЗО и държавите (СЗО/Европа, 30.10.2026)
Доклад на СЗО/Европа за напредъка по Регионалния план за дигитално здравеопазване (хранилище IRIS)
НЗИС ще следи в реално време отпускането на реимбурсирани лекарства (БТА, 30.10.2026)
Над 6 милиона е-рецепти проверени в реално време за месец (БТА, 01.07.2025)
Над 150 милиона електронни прегледа в НЗИС („Информационно обслужване“, 25.07.2025)
