Есента е сезонът на ваксините срещу грип и COVID-19. Повечето хора понасят имунизацията без оплаквания или с леко неразположение. Други обаче прекарват ден-два с температура, умора и главоболие.
Ново швейцарско проучване обяснява защо страничните ефекти от ваксини се различават толкова силно. Причината се крие в индивидуалните особености на имунната система и по-точно в нейната активност още преди поставянето на ваксината.
Какво установява новото проучване?
Изследователи от Центъра по ваксинология към Женевския университет (UNIGE) и Университетските болници в Женева (HUG) проследяват 51 здрави възрастни със средна възраст 43,5 години. Всички получават две дози иРНК ваксина срещу COVID-19.
Резултатите са публикувани през септември 2026 г. в авторитетното научно списание Science Translational Medicine. Част от финансирането на проучването е осигурено от биотехнологичната компания Moderna.
Учените наблюдават участниците в продължение на седмица след всяка доза. Те регистрират най-честите реакции след ваксинация:
- зачервяване и болка на мястото на инжектиране;
- повишена температура;
- умора;
- главоболие.
Симптомите обикновено се появяват 1–2 дни след ваксинирането, особено след втората доза.
Каква роля играе интерферонът?
Ключът се оказва в интерфероните, сигнални белтъци, които клетките отделят, когато разпознаят вирус. Те „алармират“ съседните клетки да се подготвят за защита. Тази естествена алармена система обаче не работи еднакво силно при всички хора.
„Колкото по-активен е естественият интерферонов отговор на човека, дори преди ваксинацията, толкова по-изразени вероятно ще бъдат реакциите му към ваксината“, обяснява д-р Натача Маделон, първи автор на проучването.
Ръководителят на изследването доц. Арно Дидиерлоран припомня какво вече се знае. Възрастните хора реагират по-слабо заради свързаното с възрастта отслабване на имунитета, а дозата също влияе на реакциите. Биологичните механизми зад индивидуалните разлики обаче досега остават слабо изучени.
Защо втората доза често се понася по-трудно?
За да проследят процеса в детайли, учените провеждат и експерименти с мишки. След първата доза животните изграждат антитела и обучени Т-клетки, вид бели кръвни клетки, които разпознават ваксинния антиген.
При втората доза вече придобитият имунитет много бързо засилва активността на друг вид бели кръвни клетки, моноцитите. Това води до по-силна възпалителна реакция. Така се обяснява защо мнозина се чувстват по-отпаднали именно след втората инжекция.
Всъщност грипоподобните симптоми са знак, че организмът „тренира“. Имунната система се активира и се учи да разпознава и да се бори с конкретния причинител.
Означава ли по-силната реакция по-добра защита?
Д-р Клеър Томпсън, общопрактикуващ лекар в Cadogan Clinic в Лондон, която не участва в изследването, коментира резултатите пред Medical News Today.
„Проучването показва, че по-силните странични ефекти не означават, че ваксината действа по-добре. А слабата или липсващата реакция не означава, че тя е по-малко ефективна“, подчертава тя.
Д-р Томпсън уточнява, че става дума предимно за леки и преходни реакции, а не за сериозни усложнения. По думите ѝ склонността към по-активен интерферонов отговор може да зависи от няколко фактора:
- генетиката;
- чревния микробиом;
- прекарани възпалителни процеси.
Тези връзки обаче все още изискват допълнителни изследвания.
Може ли да се предотвратят страничните ефекти от ваксини?
„Засега няма начин тези имунни реакции да бъдат предвидени или предотвратени“, посочва д-р Томпсън. Повечето странични ефекти отшумяват сами в рамките на няколко дни.
Според лекаря облекчение носят прости мерки:
- почивка;
- достатъчно течности;
- Парацетамол, при нужда и ако е подходящ за конкретния човек.
При съмнения кой медикамент е безопасен за вас, най-сигурният събеседник остава личният лекар или фармацевтът.
Има ли хора, които трябва да избягват ваксинацията?
Проучването не открива група, която би трябвало да се откаже от ваксинация. Резултатите се отнасят главно до временните симптоми след иРНК ваксина срещу COVID-19.
Учените тепърва ще проверяват дали същите механизми важат и за други ваксини, включително ваксините срещу грип. Целта в дългосрочен план е създаването на по-добре поносими ваксини, които да запазят същата ефективност.
Д-р Томпсън уточнява, че към момента консултация с лекар преди сезонната ваксинация е нужна главно на хората, които се опасяват от сериозна алергична реакция към някоя от съставките на ваксината.
Различните реакции след ваксина отразяват индивидуалната активност на имунната система, а не по-добра или по-лоша защита. Повечето странични ефекти са леки и отминават до няколко дни с почивка и течности. Ако имате история на тежки алергии, обсъдете ваксинацията предварително с личния си лекар.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
-----------------------------------------
- Маделон Н. и съавт. Базовата интерферонова сигнализация в моноцитите и антитяло-медиираното вродено активиране са свързани с реакциите към иРНК ваксини. Science Translational Medicine, 2026
Д-р Натача Маделон, профил в Центъра по ваксинология, Женевски университет













