Години наред сме свикнали да обвиняваме невидимия полъх на хладния въздух за внезапната поява на скованост в шията, мигрена или пулсиращ дискомфорт в кръста. Докато в традиционната култура „продухването“ е универсален виновник за редица болежки, съвременната наука предлага много по-нюансиран поглед. 

Защо всъщност усещаме, че ни боли главата и гърба когато стоим на течение, и каква е реалната биологична връзка между хладния въздух и дискомфорта в тялото ни?

Нови научни анализи и мнения на водещи медици хвърлят светлина върху този феномен, доказвайки че макар „настинката от въздушно течение“ да е по-скоро мит, физическата болка след престой на хладен въздух е напълно реална.

Снимка: iStock

Митът за „настинката“: Може ли студът сам по себе си да ни разболее?

Първият важен въпрос, на който трябва да се отговори, е дали излагането на въздушно течение може да предизвика респираторна инфекция. Много хора вярват, че усещането за хлад автоматично води до вирусни заболявания.

Според д-р Хедър Нокс, общопрактикуващ лекар в клиниката MQ Health GP Clinic, идеята, че човек може да пипне настинка или грип просто защото му е било студено, е чист мит. В публикация за научното издание The Lighthouse (Macquarie University), д-р Нокс подчертава, че „Когато се разболеем, това се дължи на вируси или бактериални инфекции, а не на „настиване“ от хладен въздух. Здравият човек при нормални обстоятелства няма да се разболее само защото е усетил лека хладина или е стоял на течение.“

Експертите допълват, че по-честото боледуване през по-студените месеци се дължи на факта, че прекарваме повече време в затворени пространства с много хора, което улеснява циркулацията на вирусите, а не на самото излагане на вятър или климатик.

Защо ни боли главата и гърба когато стоим на течение: Анатомия на мускулния спазъм

Ако течението не пренася вируси, тогава защо след няколко часа работа на отворен прозорец или срещу климатика усещаме остра болка в гърба и схващане в областта на шията? Оказва се, че отговорът се крие в несъзнателните защитни механизми на нашето собствено тяло.

Мускулно напрежение и защитен рефлекс

Според проучвания, цитирани от научното списание BBC Science Focus, излагането на постоянен поток от хладен въздух задейства терморегулаторен отговор. Д-р Хилари Гуайт обяснява, че когато задната част на врата или гърбът ни се охладят, тялото се опитва да запази топлината си. Без дори да го осъзнаваме, ние започваме леко да свиваме раменете си нагоре и да притискаме шията си – позиция, която има за цел да защити големите кръвоносни съдове.

Продължителното поддържане на тази противоестествена и напрегната поза (често в комбинация със статична работа пред компютър) води до претоварване и последващ мускулен спазъм. Мащабни изследвания, проведени в Нидерландия (2002 г.) и Финландия (2009 г.), категорично потвърждават, че въздушните течения са пряко свързани с повишен риск от поява на болки в шията и гърба именно поради този механизъм.

Стесняване на кръвоносните съдове и главоболие

Студеният въздух върху кожата стимулира нервните окончания, което предизвиква вазоконстрикция – внезапно свиване на повърхностните кръвоносни съдове с цел намаляване на топлинните загуби. Този процес може да доведе до:

  • Намален приток на кръв към тъканите и натрупване на млечна киселина в мускулите, което причинява познатото усещане за „схващане“.
  • Промени в налягането на кръвоносните съдове в областта на скалпа и шията, което е чест тригер за тензионно главоболие.

Кой е най-застрашен от въздушните течения?

Интересен факт е, че не всеки реагира по еднакъв начин на климатизацията или отворените прозорци. Научните данни показват, че чувствителността варира значително. Хората, които вече страдат от хронична болка в гърба, тревожност или високи нива на стрес, имат по-чувствителна нервна система и са много по-склонни да развият болезнен спазъм дори при минимален полъх на хладен въздух.

Снимка: iStock

Как да се предпазим: Съвети от експертите

За да избегнете дискомфорта, без да се налага да живеете в херметически затворени помещения, експертите препоръчват следните практически стъпки:

  1. Избягвайте директния въздушен поток: Насочвайте клапите на климатика нагоре или встрани от работното си място.
  2. Обличайте се на слоеве: Носенето на лек шал или дреха с по-висока яка в климатизирани помещения предпазва рефлексните зони на врата.
  3. Движете се редовно: Проучванията показват, че честата смяна на позицията и леките разтягания по време на работа намаляват риска от мускулни блокажи.

Въпреки че народното вярване за „продухването“ леко преувеличава опасността от разболяване, физиологичните ефекти от хладния въздух са научно доказани. Когато разберем механизма зад това защо ни боли главата и гърба когато стоим на течение, можем по-лесно да вземем адекватни мерки за защита на нашето тяло. Поддържането на добра двигателна култура и избягването на директни студени струи са най-сигурният начин да запазим комфорта си.

Ако въпреки мерките за безопасност страдате от постоянни или обострящи се болки, непременно се консултирайте с Вашия лекуващ лекар.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

—---------------------------------------

Източници:

  1. BBC Science Focus Magazine: Защо седенето на течение ми причинява болки във врата?
  2. The Lighthouse (Macquarie University): Моля, обяснете: Може ли човек да се разболее от студ?