Ракът на панкреаса е едно от най-предизвикателните онкологични заболявания. По данни на GLOBOCAN за 2020 г., в България са регистрирани 1353 нови случая, като други източници посочват над 2000 диагностицирани българи годишно с лек превес при мъжете.
Починалите за 2020 година са 1239 души вследствие на заболяването, което го поставя на четвърто място по смъртност сред онкологичните заболявания в България, след рака на белия дроб, дебелото черво и гърдата. В световен мащаб заема седмо място.
Петгодишната преживяемост при рак на панкреаса в България е само около 10%, което е значително по-ниско в сравнение с други онкологични заболявания като рака на гърдата и простатата, където тя надвишава 50%.
„Повечето хора, диагностицирани с рак на панкреаса, умират в рамките на три месеца“, казва Хедър Арчболд, мениджър по здравна информация и изследвания в Pancreatic Cancer Action. „44% от случаите се диагностицират в спешното отделение, където често е твърде късно за лечение“, допълва още той.
Само 10% от пациентите са диагностицирани навреме за животоспасяваща операция, което подчертава критичната важност на ранното разпознаване на симптомите, пише The Independent.
Проблемът с диагностициране
Заболяването най-често засяга хора над 55-годишна възраст, като заболеваемостта значително нараства с възрастта. Основният проблем е, че ракът на панкреаса често протича безсимптомно в ранните си стадии и се диагностицира твърде късно, когато вече е в напреднал стадий с разсейки.
„Симптомите могат да бъдат неясни и да се маскират като други по-малко заплашителни заболявания“, като синдром на раздразненото черво и камъни в жлъчката, обяснява д-р Арчболд. „Много хора не се притесняват от тях или не се обръщат към личния си лекар, докато не стане твърде късно.“
Дори когато пациентите потърсят медицинска помощ, общопрактикуващите лекари често не разпознават признаците и симптомите, което прави рака на панкреаса един от най-често погрешно диагностицираните видове рак.
Революционната ваксина ELI-002 2P
Новата надежда идва под формата на универсална ваксина, наречена ELI-002 2P, която показа забележителни резултати в ранните фази на клиничните изпитвания. Важно е да се отбележи, че ваксината не предотвратява появата на рака, но може значително да намали вероятността от рецидив, съобщава NBC News.
В проучването участниците получават до шест начални дози от експерименталната ваксина след операция, като 13 от тях получават и подсилващи дози. Целият процес отнема 6 месеца.
Резултатите са впечатляващи, около 85% или 21 от 25-те участници развиват имунен отговор към KRAS мутациите. Около две трети от тези пациенти имат имунен отговор, който изглежда достатъчно силен, за да отблъсне останалите ракови клетки.
При почти 70% от участниците ваксината предизвиква имунен отговор не само към KRAS мутациите, но и към други туморни клетки, които не са включени във ваксината. Няколко души са обявени за супер-респонденти с необичайно силна имунна реакция.
Как работи новата технология?
Ваксините срещу рак са изключително трудни за производство, отчасти защото раковите клетки имат много от същите протеини като здравите клетки, което затруднява намирането на безопасни мишени.
Новата ваксина използва липофилни пептиди, които имат специална „опашка“, която се закрепва в лимфните възли, където се активират имунните клетки. „Необходимо е нещо, което да задейства имунната система, а простото инжектиране на убити ракови клетки или пептиди не работи толкова добре“, обяснява експертът.
Едва наскоро медицинската технология направи необходимите стъпки за усъвършенстване на лечението. Усъвършенстваната технология за мРНК и по-бързото и евтино секвениране на гени върнаха ваксините срещу рак в клиничните изпитвания.
Екипът на д-р Уайнберг в момента провежда рандомизирано проучване от фаза 2, за да тества трайността на ваксината и да сравни дали тя е по-ефективна от стандартното лечение.
Една универсална ваксина срещу рак би направила лечението по-бързо и по-евтино в сравнение с персонализираните мРНК ваксини. Експертите работят и върху ваксина, насочена към генна мутация, открита при 95% от хората с остра миелоидна левкемия.
„Времето е от съществено значение при рака на панкреаса“, напомня д-р Арчболд. „Насърчаваме всички да се доверят на инстинктите си и да се обърнат към медицински специалист, ако забележат необичайни симптоми, независимо колко незначителни могат да изглеждат. Ранната диагноза спасява животи.“
Въпреки обещаващите резултати от ранните клинични изпитвания, по-напреднали клинични изпитвания ще трябва да потвърдят резултатите от фаза 1. Все пак, тези първоначални данни дават основание за надежда, че бъдещето на лечението на рака на панкреаса може да бъде по-светло от досега.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
