Раждаемостта в Европейския съюз достигна рекордно ниски нива, като през 2023 г. коефициентът на плодовитост пада до едва 1,38 деца на жена. Това е далеч под необходимите 2,1 деца за поддържане на стабилно население и представлява най-големия годишен спад от 1961 г. насам.
Данните от Евростат показват, че през 2023 г. в ЕС са се родили едва 3,67 млн. бебета, което представлява спад от 5,4% спрямо предходната година. Интересно е, че България се нарежда на първо място в ЕС с коефициент 1,81, следвана от Франция (1,66) и Унгария (1,55). В другия край на спектъра се намират Малта (1,06), Испания (1,12) и Литва (1,18).
Въпреки че България има най-високия коефициент в ЕС, той все още е под критичното ниво от 2,1, необходимо за демографска стабилност.
Здравните предизвикателства зад намаляващата раждаемост
Зад статистиката се крият сериозни здравни проблеми. Според Световната здравна организация, приблизително един на всеки шест души в света има репродуктивен проблем през живота си. В Европейския съюз това засяга около 25 млн. души, което обяснява част от демографската криза.
Основни причини за проблемите с фертилитета:
Медицински фактори при жените:
- Нарушения на овулацията.
- Проблеми с маточните тръби (запушвания).
- Ендометриоза.
- Аномалии на матката и хормонален дисбаланс.
Медицински фактори при мъжете:
- Проблеми с производството на сперматозоиди.
- Нарушения в подвижността и формата на сперматозоидите.
- Проблеми с еякулацията.
Фактори на начина на живот:
- Възраст: Средната възраст на жените при раждане на първо дете в ЕС е 29,8 години. С напредване на възрастта фертилитетът естествено намалява.
- Вредни навици: Тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол и затлъстяване.
- Околна среда: Замърсяване, стрес и нездравословен хранителен режим.
Достъп до лечение остава проблем
Въпреки нарастващото търсене на медицински асистирана репродукция, достъпът до лечение като инвитро остава ограничен поради високата цена и недостатъчното публично финансиране. Според Европейското общество по човешка репродукция и ембриология, съществуват значителни неравенства в достъпа до лечение между различните държави в ЕС.
Дългосрочни последици за здравната система
Демографският експерт Пол Морланд предупреждава за сериозните икономически и социални последици от този спад. Застаряващото население в Европа означава, че все по-малко хора в трудоспособна възраст ще трябва да поддържат все повече възрастни граждани, пише The Guardian
Д-р Ребека Монтакут от Social Market Foundation подчертава особените предизвикателства пред здравните системи в ЕС: „Ще има повече възрастни хора, а те очевидно струват скъпо на държавата по отношение на здравните и социалните грижи, от които се нуждаят.“
Този дисбаланс може да доведе до сериозен натиск върху здравните бюджети и качеството на медицинските услуги в цяла Европа, включително и в България.
Намаляващата раждаемост поставя сложни предизвикателства пред здравната система, образованието и социалните услуги.
Необходимо е дългосрочно стратегическо планиране за адаптиране към новата демографска реалност, включително преосмисляне на възрастта за пенсиониране, организацията на трудовия живот и начините за финансиране на здравните и социалните услуги в застаряващото общество.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
