Уини Харлоу е първият супермодел с витилиго, който дефилира преди известно време на модно шоу на световно известната марка за бельо Victoria's Secret.
Видът ѝ е толкова екзотичен, че тя има над пет милиона последователи от социалната мрежа Инстаграм. Всички те обсъждат нейната кожа и искат да знаят повече за болестта, която я прави толкова екзотична.
Витилиго засяга хора от всяка възраст и пол, независимо от етническата им принадлежност. В половината от случаите началото на заболяването е преди 20-годишна възраст, но то може да се появи и по-късно – до към 40-те, обясняват специалистите.
Какво представлява това заболяване?
Витилигото е заболяване, характеризиращо се със смущения във функцията на клетките, които образуват пигмент (меланоците). Тези „дефекти“ се локализират на различни места в организма, макар че в повечето случаи се свързва с депигментация на кожата. Специалистите обясняват, че обезцветяване може да се наблюдава и в областта на лигавиците, например.
Проблемът е, че причините водещи до това увреждане все още не са добре изучени. Понастоящем се приема, че витилигото е автоимунно заболяване. При него защитата на организма атакува собствените тъкани. То често се комбинира с други автоимунни заболявания – ангажиращи щитовидната жлеза, хормон-продуциращите клетки на панкреаса, лигавицата на стомаха, обмяната на витамин В12 и т.н. В повечето случаи обаче, витилигото се изявява самостоятелно.
Има данни за наследствени случаи на заболяването, но обикновено при засегнатите лица липсва анамнеза за наличието му в близки и далечни роднини. Не рядко специалистите свързват изявата му с тежък стресов момент, което се описва и при много други заболявания, считани за автоимунни.
Какви са симптомите на болестта?
Клиничната картина на заболяването се изразява в поява на депигментирани участъци в различни области на тялото. Обикновено започва от често излаганите на слънчева светлина зони – лицето (особено около устата), очите, ноздрите, шията, ръцете, краката (около коленете). Наблюдава се и по тялото – често около пъпа, подмишниците, гърба, слабините и т.н.
При насочено търсене е възможно бели петна да се открият и в областта на видимите лигавици. Космите в засегнатите зони също губят пигмента си, включително косата, брадата, миглите и веждите. Колко големи ще са петната, зависи от индивидуалните особености.
Как се разпространява депигментацията?
Дерматолозите описват няколко типа на разпространение. При фокалното витилиго става въпрос за едно-единствено петно или за ограничена група от петна. Генерализираният тип се характеризира със симетрични петна по цялото тяло и крайниците. Докато при акрофациалното витилиго петната обхващат само лицето и зоните между пръстите.
Специалистите описват също така сегментно витилиго – петната са разположени едностранно, наподобявайки линия, която се нарича дерматом. Естествено, има и универсален тип, при който депигментацията прогресивно и поетапно обхваща цялото тяло.
Как се поставя диагнозата?
В подкрепа на диагнозата на заболяването е типичната клинична картина. Интерес за лекарите представлява наличието на рискови фактори - като сериозно слънчево изгаряне, повишена кожна чувствителност или съпровождащи дерматологични заболявания, фамилна обремененост, съпровождащи заболявания с автоимунен характер.
Кожната биопсия доказва морфологичните изменения, касаещи меланоцитите и тяхната функция. Освен това тя може да покаже наличието на имунокомпетентни клетки, сигнализиращи участието на имунната система.
Има ли лечение и какво е то?
Лечението на витилигото е трудно. Съществуват различни методи – консервативни и не само, с които дерматолозите от години се опитват да спрат прогресията на заболяването. За съжаление обаче ефектът от тях е различен при всеки пациент.
На първо място това е локалното приложение на кортикостероидите – средство, използвано под разнообразни форми в борбата с не малко състояния за овладяване на нежелана имунна реакция.
Чрез кремове и мазила кортикостероидите могат да осигурят нормализиране пигментирането на кожата при достатъчно продължително лечение, но следва да се вземат предвид възможните усложнения и съобразените с тях корекции в дозите.
През последните години започна изследването и на други вещества, модулиращи имунния отговор, като средство за борба с витилигото, но засега резултатите от клиничните изпитвания са оскъдни.
Най-голям успех на лечението на болестта се постига чрез т.нар. PUVA терапия. Тя използва облъчването с ултравиолетови лъчи от тип А, чувствителността на кожата към които е повишена чрез предварителното приложение на специфични съединения – псоралени. Това провокира пигментацията.
При ниска степен на засягане на кожата, псоралените се прилагат директно върху участъците и 30 минути по-късно пациентът се подлага на облъчване с ултравиолетовото лъчение до порозовяване на депигментираните зони. Процедурите се правят 2-3 пъти седмично, като в хода на терапията интензитетът на лъчите се увеличава до получаване на търсения ефект.
Необходима е, разбира се, лъчите да се дозират много точно, за да не се получи изгаряне на кожата и хиперпигментация от страна на околната здрава тъкан. Допълнително следва да се отбележи, че след всеки подобен терапевтичен курс е наложително използването на слънцезащитни средства, поради високата чувствителност на кожата.
При висока степен на обхващане на тялото от депигментирани зони е показано системното използване на псорален през устата, след което пациентът се облъчва с ултравиолетови лъчи (отново по схема, но не повече от два-три пъти седмично). Тук освен изгаряне и хиперпигментации, могат да се проявят и обща отпадналост, гадене и повръщане. Описва се и засилено окосмяване.
Важно е да се отбележи обаче, че този тип терапия може да увеличи опасността от рак на кожата. Ето защо, мерките за предпазване от ултравиолетово лъчение трябва да се спазват стриктно.
Какво се прави, ако петната са твърде много?
В случаите, в които белите петна са в по-висок процент от останалата здрава кожна тъкан, може да се мисли и за депигментирането на нормалните участъци. Това се постига с локално приложение на монобензилов етер на хидрохинона върху нормално оцветената кожа.
Необходимо е да се знае обаче, че това повишава чувствителността към обикновената слънчева светлина. Самият препарат може да предизвика също така възпалителна или алергична реакция.
Кога се използват хирургични методи?
При отделни пациенти със стабилизиран ход на развитие на витилигото е възможно да се проведе и хирургична намеса с козметична цел. В такива случаи се прилага т.нар. автоложна кожна трансплантация, като тя има много варианти. Но трябва да се има предвид, че подобно на всяка друга оперативна намеса, тази също се свързва с много рискове. А и цената я прави недостъпна за всеки.
Какво още може да се направи?
Наскоро група британски учени съобщиха за успешно пигментиране при лабораторни мишки чрез употребата на вещество, изолирана от черния пипер, придаващи му характерния пикантен вкус. Пиперинът стимулира образуването на пигмент в кожата.
Британците са изследвали както изолираното му приложение, така и в комбинация с ултравиолетови лъчи. Задоволителен резултат след самостоятелното лечение с пиперин е постигнат след шест месеца.
Докато при комбинираната терапия процесът се ускорява, ефектът е по-траен, но и рискът от нежелани хиперпигментации и рак на кожата се повишават.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
