Ендометриозата е заболяване, което засяга милиони жени по света, включително 1,5 милиона само в Обединеното кралство.
За съжаление в България все още не се води такава статистика, но се предполага, че една на всеки десет жени страда от ендометриоза. Заболяването, много често остава неразбрано, особено в контекста на работното място.
Историята на Саманта Гелдер, 37-годишна майка на две деца от Обединеното кралство е пример за това как липсата на осведоменост и подкрепа може да окаже сериозно влияние върху живота и кариерата на жените с това заболяване, разказва BBC.
Какво е ендометриоза?
Ендометриозата е хронично заболяване, при което клетки, подобни на тези в лигавицата на матката, растат извън нея в различни части на тялото. Тази тъкан се натрупва и кърви всеки месец, но за разлика от менструалната кръв, тя не може да напусне тялото. Това води до симптоми като силни болки, умора, тежки менструации и влошено качество на живот.
Едина на всеки шест жени с ендометриоза е принудена да напусне работа си заради състоянието си, по данни на Endometriosis UK. Това е шокираща статистика, която подчертава спешната необходимост от промяна в политиките и нагласите на работното място.
Борбата с ендометриозата и липсата на подкрепа
Саманта Гелдер е диагностицирана с ендометриоза като тийнейджърка. Оттогава тя е претърпяла над 10 операции, включително отстраняване на лигавицата на матката, и в момента очаква хистеректомия. Въпреки всичко, тя е среща минимална подкрепа от работодателите си.
„Напускала съм работа, защото не ме подкрепяха много“, споделя тя. Липсата на разбиране и съчувствие от страна на работодателите ѝ се е проявява в отказ да ѝ се осигури необходимото време за медицински прегледи и възстановяване след операции.
Тези предизвикателства са оказали дълбоко въздействие върху увереността ѝ и са я накарали да отстъпи от амбициите си за висши ръководни позиции.
Липса на осведоменост сред работодателите
Основният проблем, с който се сблъскват жени като Саманта, е липсата на разбиране от страна на работодателите. Често състоянието им не се приема достатъчно сериозно, което ги поставя в неблагоприятна позиция спрямо колегите си.
„Преминах през официална процедура за завръщане на работа и оцениха медицинската ми способност да изпълнявам задълженията си. Това не се прави при болни от рак или хора в менопауза“, казва Саманта.
Тази несправедливост показва колко малко работодатели разбират за физическите и емоционалните предизвикателства, пред които са изправени жените с ендометриоза.
Ефектът върху кариерата
Липсата на подкрепа на работното място води до редица негативни последствия. Саманта споделя, че след операции често е получавала обвинения, че е неспособна да изпълнява задълженията си на ръководни позиции, въпреки че това не е било вярно.
Много жени се отказват от повишения и кариерно развитие, защото смятат, че състоянието им ги прави неподходящи за отговорни длъжности.
Това не само ограничава потенциала на тези жени, но и лишава работодателите от ценни кадри. „Ако имате страхотен служител, има ли значение, че няколко дни в месеца, когато наистина се бори с ендометриозата си, той си седи вкъщи?“ пита Саманта.
Какво могат да направят работодателите?
Едно от основните послания на жените с ендометриоза е, че не се нуждаят от специално отношение, а от разбиране и елементарна подкрепа. Прости мерки могат да направят голяма разлика.
- Гъвкаво работно време: Гъвкавостта да се работи от вкъщи или да се адаптира работният график спрямо нуждите на служителя е от решаващо значение. Това би позволило на хората с ендометриоза да се възстановяват и да се грижат за здравето си, без да се притесняват за работата си.
- Отпуск за медицински нужди: Достъпът до платен отпуск за медицински прегледи, операции или възстановяване трябва да бъде стандартна практика. Това ще намали стреса и ще позволи на служителите да се съсредоточат върху здравето си.
- Осведоменост и обучение: Работодателите трябва да бъдат обучавани за ендометриозата и други хронични заболявания, за да могат да разпознават предизвикателствата, пред които са изправени техните служители, и да предлагат адекватна подкрепа.
- Политики за приобщаване: Включването на ендометриозата в политиките за човешки ресурси е от ключово значение. Това ще създаде ясна рамка за подкрепа на засегнатите служители и ще даде сигнал, че работодателят е ангажиран с тяхното благополучие.
Защо това е важно?
Като общество трябва да осъзнаем, че здравето на служителите е пряко свързано с тяхната продуктивност и удовлетвореност. Това заболяване не бива да означава, че жените трябва да прекратяват кариерата си и да напускат работните места, за които са работили толкова усилено.
Фактът, че заболяването е било известно още от 1860 г., но напредъкът в подкрепата за засегнатите е бил „ледников“, подчертава колко спешна е необходимостта от промяна.
Ендометриозата е предизвикателство, което изисква разбиране и подкрепа, особено на работното място. Работодателите трябва да признаят, че ендометриозата е сериозно заболяване, което изисква внимание. Простите стъпки, като гъвкаво работно време, отпуск за медицински нужди и обучение за осведоменост, могат да направят огромна разлика.
